Елеонор и Кристалният череп

17 глава

   Джейк слезе от джипа си на центъра на този град, ако можеше така да се нарече. Имаше по-големи квартали от това място. И името му нямаше да си направи труда да запомни. Как не му се занимаваше с това!

  - Шофьорът трябва да ни вземе от тук- чу познат глас. Толкова познат, че стисна юмрук, обърна се рязко и започна да го търси с поглед. Беше някъде наблизо.
  - Сега по- спокоен ли си?- попита го друг познат мъжки глас.
  - Колкото мога да бъда. Ти успя ли да...
  - Да- и женски глас.

   Джейк най- накрая ги откри с поглед.

   Никога не би предположил, че ще го види точно тук? Точно на това място! След като тя....! Кръвта му закипя като магма във вулкан. Задиша по- учестено, като бик.

   Маят, онзи англичанин с дезертиралия дядо, и момичето с испанска кръв стояха на площада до една улична лампа и очевидно чакаха нещо. Джъстин Дей нервничеше. Джейк си помисли, че сигурно него са направили ръководител на екипа им, след като неговата Черешка...! Гняв и злоба!

   Ако имаше виновник за смъртта на неговата Черешка, то определено беше маят! Той, който нищо не правеше, докато животът изтиваше от тялото 'и! Той, който я държеше в ръцете си, докато това се случваше!

  - Джъстин Дей!- извика колкото глас имаше норомбът. Вероятно целият град и околните села разбраха за него.

   Маят се обърна рязко. О, да, Джейк обожаваше шокът и страхът в очите на всички, когато го видеха и осъзнаеха какво ги чака. А този, специално, не го очакваше нищо хубаво!

   Боб, който беше слязал от другата страна, се обърна когато чу викът на най- добрия си приятел и започна да се озърта. Зара слезе от колата и огледа периметъра. Нищо не разбираха.

   Наемникът извади пистолета си и стреля. Маят се хвърли на земята, а след това се прикри зад една спяла кола.

  Най- накрая ги видя. Останалите, които Боб беше виждал като придружители на Черешката, се разпръснаха. И тъжно, но тя не беше с тях. Усети горчив вкус в устата си. Нещо му подсказваше, че най- добрият му приятел обвиняваше мая в нещо.

   Куршумът предизвика всеобща паника, хората залягаха по земята, намираха прикритие. Пищяха жени, деца плачеха. Нямаше нужда. Докато отекне изстрелът Джейк и жертвата му вече бяха изчезнали.