Елеонор и Кристалният череп

42 глава

   Джейк влезе в Залата на Вернучи в Сърцето. Носеше тъмносинята кадифена торба със златиста връв, която не беше пускал и за миг откакто я взе. Моментално го лъхна познатата миризма на кръв. Много кръв. Лепкавият аромат на желязото беше толкова осезаем, че за миг си помисли, че гази в локва от червената течност. Първата му реакция беше да се огледа. Мраморните плочи пред вратата и до средата на помещението бяха в кървави следи и други телесни течности. Този път имаше издължена дървена маса от едната страна на помещението, със специални железни приспособления за връзване. Няколко от бутилките с алкохол бяха съборени. По пода беше пълно с парчета кристал и стъкло. На същата маса, на която стояха кристалните бутилки, имаше разпънат комплект странни уреди. Вернучи стоеше до другата маса, оправяше ръкавите на бялата си намачкана риза, които сега бяха навити до лактите, а копчетата до средата на гърдите бяха или разкопчани или липсваха. Изправената фигура показваше суровост и жестокост. Което обясняваше уредите за мъчение, които бяха на масата.

  - Бързо, прекъсваш заниманието ми!- изръмжа Жи Верн, грабна една чаша пълна до половината с бренди, и я глътна на един дъх.
  - Простете, господарю Вернучи. Нося новини от Париж...

   Някакво странно скимтене или хрипане се чу някъде съвсем наблизо. Очите му се насочиха надолу и леко вдясно, само за да види подобие на жена. Представляваше купчина от плът и сълзи, която сега немощно протягаше ръка към него, молейки за помощ. Покриваше се с парцал. Цялата беше в рани. Кичури от косата 'и, явно червена, бяха откъснати до степен, в която дори кожата на скалпа липсваше. Устната 'и беше дълбоко сцепена, скулата- синя. Имаше дълъг разрез от веждата, покрай окото, до скулата. Гледката беше потресаваща!

   Ето чия била кръвта.

   Джейк обаче не помръдна. Дори не обърна глава. Направи се, че тя не съществува, защото всички знаеха: по- добре беше да се правиш, че не ги виждаш и забелязваш. Първо, защото нямаше как да им се помогне. Второ, защото шансът ти да се озовеш на тяхно място беше сигурен. Това бяха делата на Вернучи и никой не можеше да се меси в тях, дори от чисто съжаление и състрадание към горките момичета, които ставаха жертва на... фетишите и извратеностите му.

  - Не обръщай внимание на новата ми наложница. Джулия и Дебора бяха така добри да ми я доведат.- Джейк беше като статуя, гледаща само напред. Не трябваше да издава чувствата си.- Значи следващата ми тръпка е забелязана в Париж?