Елеонор и Кристалният череп

85 глава 2 част

   Джейк и войниците напуснаха помещението, бягайки към аварийните стълби. Двама отнесоха Вернучи на ръце до болничното отделение. Боб изчака малко, докато тропотът от обувките им утихне, и вдигна единия си клепач. Джейк сериозно можеше с това изпълнение да кандидатства за наградите Оскар. Изправи се, изтупа се и се взря право в черепите. Е, лемурийката беше взела един, така че...

   Елеонор се препъна, отчасти в роклята си, отчасти заради действието на невропаралитика, който все още не беше преминал. Дланите 'и се забиха в ръбовете на стъпалата и на нея 'и се наложи да си вземе секунда почивка. Затвори очи и започна да диша. Сърцето 'и биеше силно в гърдите. "Мога да ти обещая едно, стигне ли се дотам да те заведат при Жирон Вернучи, ще направя всичко, за да ти осигуря протекция! Няма да те оставя в неговите ръце!", "Не знаех, заклевам се!" И ужасът, изписан на лицето му! О, не! Сега не му беше времето за това! Преглътна буцата, която започна да се оформя в гърлото 'и. "Върви!"

  - Ели, можеш ли да продължиш?- попита я Тара, сложила ръка на рамото 'и.

   Наследницата на Атлант кимна и изхлузи високите обувки от краката си. С тях щеше да 'и е в пъти по- лесно. Вдигна полата на роклята, така че да не се препъва, и се устреми нагоре.

   Явно наистина Джейк беше спазил обещанието си. Остави ги да влязат в тайния проход, докато той отклонява вниманието на войниците. Спаси я от Вернучи.

   Джейк Марвън водеше войниците към аварийните стълби. Преминаха през вратата и ето че се озоваха там. Място без камери за наблюдение, обляно в слаба бяла светлина, заради аварийното осветление. Тръгна нагоре, а мъжете вярно го следваха. Извади камата на Черешката, обърна се рязко и сряза гърлото на най- близкия от тях. Моментът на изненадата беше единственото, което имаше в своя полза. Трупът на войника падна в краката му, останалите спряха от изненада. Вдигнаха погледи от тялото към наемника. В очите им се четеше неразбиране. Всичко последващо се случи толкова бързо! Когато черната завеса, замъгляваща ума му, се вдигна, Джейк Наказателят се озова насред поле от трупове. Дишаше тежко. Ръцете му бяха в кръв. Някои от телата се свличаха надолу по стълбите. Единственото, което направи, беше да извика силно от гняв! Вик, който отекна нагоре и надолу по стълбите. Защото осъзна, че през целия си живот, очевидно, го следваха поредица от лоши решения!