Елеонор и Кристалният череп

70 глава

   Джейк Марвън вдигна глава от телефона и огледа редицата бетонни складове. Явно беше достигнал "очакваната дестинация". Качи няколко стъпала към рампата за камиони и продължи към входа. Само един от всички беше с широко отворена врата и го приканваше да влезе. Вдигна вежда и пристъпи през отворената метална ръждясала двойна врата на склада. И на по-приятни места го бяха викали. Прозорците над вратата внасяха достатъчно светлина, за да може цялото помещение да е огрято. Вътре се носеше съвсем леката миризма на машинно масло. Беше напълно празно с изключение на фигурата отпред. С гръб към него стоеше жена с пусната тъмна коса. Носеше коженото яке на Черешката, и не само. Беше облечена като нея. Наемникът спря и скръсти ръце на гърдите си. Наистина не беше в настроение за шегички.

  - Полне?

   Тъй като мястото беше напълно празно гласът му се усилваше и кънтеше. Момичето се обърна.

   - Здравей, красавецо!
   - Не ми е до глупави арийски игрички.
   - Кой е казал, че ще си играем?
   - Ако нямаше, не ти щеше да си тук, облечена с нейните дрехи- Джейк се приближи. Толкова близо, на сантиметри от нея. Погледна я отвисоко. Лиза преглътна. Беше висок и едър, целият в мускули. И това силно и страховито изражение, което имаше в момента, истински убиец.- Какво ще кажеш да те оставя, защото нямам никакъв интерес да прекарвам времето си тук, с теб! Аз ще си тръгна без да те нараня, а ти можеш да си пофантазираш за мен. Може и мръснишко да е, няма проблем- и фалшиво 'и се усмихна. След това се обърна и тръгна към изхода.

   А като си представи човек, че пренебрегна групова мисия за това тук. Само загуби време.

   - Но ако бях Елеонор, щеше да си много по- сговорчив!

   Джейк спря и затвори очи. Стисна юмрук. Не, тази арийка просто се опитваше да го предизвика. Нямаше смисъл да си изкарва болката на нея. "Просто живеем в един и същ свят, в различни часови зони!"

   - Не. Съжалявам, днес и тя не би ме накарала да говоря!- обърна се, усмихна се фалшиво, и продължи към отворените врати.
   - Какво искаш да ти дам в замяна на информация?
   - Нямаш нищо, което да искам, Полне! Както казах, оставям те на еротичните ти фантазии за мен, аз се махам!
   - Всички знаем, че си женкар! Изненадана съм, че не се опитваш да се възползваш...- преди да довърши, пет дълги пръста и голяма длан се сключиха ооколо шията на Лиза и тя за миг спря да диша.
   - Аз не съм лош човек, Полне! Но не си играй с мен, защото мога да ти прекърша врата като на пиле!
   - Знаеш ли нещо за Ахмет Ал...- заговори давейки се Лиза. Действително наемникът не я стискаше толкова силно, и тя можеше да говори. Но от страх започваше да заеква.
   - И да знам, няма да го споделя с теб- отговори той и махна ръката си от шията на момичето.