Елеонор и Кристалният череп

74 глава

   Ник стигна до силуета на момиче с напълно бяла коса, спускаща се до кръста. Тя беше в гръб и не го виждаше. Държеше голямо огнестрелно оръжие, което беше насочила към Елеонор и Джъстин. Капитанът не сваляше нейното и държеше на прицел момичето с бяла коса. Спомни си я от преди малко, когато Джейк Марвън я носеше на ръце. Това беше сестра му, Джулия.

   Елеонор по никакъв начин не показа, че е забелязала присъствието му, но маят отклони за миг поглед, над рамото на наемницата. Движение толкова бързо, че беше изумително как не остана незабележимо. Джулия се усмихна самодоволно, обърна се рязко и стреля.

Техекули се наложи да прекрати битката си с Дебора Верн, след като един флакон със сълзотворен газ се търкулна близо до крака 'и. Съумя да извади една димка и под прикритието на плътната мъгла заедно със Сара и Лиза да се скрият. Започна престрелка между Норомби и пуерториканци. Въпросът беше... една ракета мина над главата 'и и се удари в сградата от другата страна на булеварда, отломки полетяха навсякъде... къде изчезна Дебора? Зениците на Тара се свиха от уплаха. Напълно беше забравила за напалма!

Никълъс Роул не си падаше по биологията. Знаеше за инстинкта за самосъхранение и безусловните рефлекси, но не му беше любима тема. Сега, залепил се плътно към земята, след като миг преди това беше прав, започна да се замисля сериозно дали да не прочете малко повече за това как мозъкът му предвиждаше опасността с няколко секунди и реагираше, преди той самия да се е осъзнал. Единствено беше видял как Джулия Марвън беше започнала обръщането на тялото си. Движение, което траеше части от секундата, но достатъчно за сивото му вещество да обработи информацията и да разбере какво ще прави наемницата. Когато чу изстрела и усети горещата вълна от малката ракета, която мина на две педи от гърба му и го изгори, си помисли, че е мъртъв и това са последните му мигове живот. Помисли си, че не иска да умира! Болка в гърдите го накара още повече да повярва, че е уцелен. И когато осъзна какво става, се оказва, че е паднал по очи на земята, а отломка от сградата или камък се притиска към гърдите му и му създава неудобство. Благодари на Бог и мозъка си, че е жив и скочи пак на крака.

   Наследниците се биеха, като Джулия успяваше умело да отговаря на ударите както на мая, така и на атлантката.