The inheritance vs me /𝐒𝐊𝐙 𝐇𝐲𝐮𝐧𝐣𝐢𝐧 𝐅𝐅/

Глава 33

Г.т. Hyunjin

Веднага щом чух думите на Han вдигнах Ji и я закарах до колата ми. Някой от момчетата ме видяха и станаха от масата за да дойдат да питат какво е станало. Там бяха Felix и Bang Chan. Питаха какво е станало. Han започна да им обяснява, а аз през това време влязох отпред и тръгнах с колата към най-близката болница. Като стигнах още от вън доктор дойде до колата. На бързо му обясних естествено без това че реално е затворвна там и че аз и останалите сме ги отвлякли. Доктора извика медицински сестри и им каза да донесат легло. Те донесоха и я сложиха на него. Закараха я до някаква стая. Питах дали мога да вляза.

Доктора- Не може да влезете ако не сте ѝ близък.

Hyunjin-Гадже съм ѝ.

Доктора- Добре тогава влезте.

Аз влязох и там се бяха наредили куп доктори и медицински сестри около нея. Една от медицинските сестри ми направи място като сложи един стол до леглото. Аз седнах на стола и започнах да наблюдавам. Биха и около 3-4 спринцовки. Но тя не се събуждаше. Един от докторите и сложи абокат и веднага пусна система. След около 15 мин и още 2-3 игли забити по тялото ѝ един от докторите проговори.

Доктора-Направихме това което мажахме. Ако не се събуди до ден няма шанс да се събуди като цяло.

След това всичките доктори и сестри излязоха от стаята оставяйки ме сам с Ji.

Hyunjin-Ji съжелявам. Аз съм виновен. Ако внимавах повече нямаше да стане. * говорех ѝ аз въпреки че е в безсъзнание и не ме чува*

Държах ѝ ръката и ми идваше да се разплача но не исках. Беше ми ужасно. Никога не съм се чуствал толкова зле за човек който съм отвлякъл.

Мина час Ji още седеше неподвижна. Чувах и пулса, а на монитора където се виждаше пулса ѝ изписваше биенето на сърцето в минута. Бях се взрял точно там и със всяко смъкване дори и с един удар, сякъш аз умирах един път. Бях като котка с девет живота губешта животите си прекалено бързо. Исках да изляза за да се разсея, но тялото ми не искаше да помръдне. Бях като закован за стола.

*Skip time*

Минаха 5 часа. Момчетата дойдоха тук видяха я и си тръгнаха. Казах им че ще остана. Bang Chan предложи да остане а аз да отида да поспя, но отказах. Не съм виждал Bang Chan толкова загрижен за някой освен нас от много време. Беше приятно да го виждам толкова мил.

Минава 2 часа а аз все още седя буден държащ ръката ѝ докато не усетих да мърда. Веднага станах и започнах да се взирам в ръката ѝ, която помръдваше едвам едвам. Седях там и я гледах докато не си отвори и очите, тогава погледнах на страни а тя проговори.

Ji- H-Hyunjin?

Hyunjin-Ол ти си будна. Беше ми омръзнало да седя тук заради теб. Спи ми се.

Ji- Из-извинявай.

След това погледна на страни където имаше прозорец и замълча.

Hyunjin-Е добре след като си будна ще те оставям и ще се прибирам да спъ.

Ji- Няма проблем. *каза някак тъжно тя*

Аз не си тръгвах. Отивах за храна защото знам че тя е вечно гладна. Излязох от стаята и се запътих към кухнята за готова храна която се намираше в болницата.

Г.т Ji

Hyunjin ме изненада когато беше в стаята ми когато се събудих. Но набързо ми развали настроението. Държи се с мен като сякаш ми няма нищо и нищо не е станало, а той би трябвало да ми се извини. След като ми каза че си тръгва за да спи излезе от стаята ми. Аз заплаках защото ми стана тъпу че не му тука за мен и че съм тук заради него а той грам срама няма.

Г.т Hyunjin

След като взех храната се запътих към стаята ѝ. Бях близо и чух плач. Веднага забързах крачката и влязох при нея. Тя седеше и плачеше на леглото когато влязох само ме погледна с пълните си с сълзички очи и отново погледна на долу.

Hyunjin-Защо плачеш?

Ji- Заради т-теб разк-карай се. *хълцаше тя*

Hyunjin-Заради мен? Защо?

Ji- Защо изобщо си тук? Не утиде ли да спиш?

Hyunjin-Нее. Да не би да плачеш защото си тръгнах.

След това отидох до нея и я прегърнах докато тя още плачеше. Тя седеше като пън и не ми отговори на прегръдката, но аз продължаваха да я прегръщам. Докато телефона ми не извъня.

*В разговора*

Bang Chan-Ji събуди ли се?

Hyunjin-Да.

Bang Chan-Добре. Сега изслушай ми плана. Постарай се Ji да ти има пълно доверие. Сближи се с нея колкото се може повече. Малко по малко се опитай да ѝ говориш за Мафията и започни да я учиш да стреля, да се бие и да борави с нож. Защото я искам до 3 месеца в нашия къртел. На теб оставям да я обедиш да стане част от нас. Ясно?

Hyunjin-Ясно.

Е хора това е 33-та глава. Стана доста добра според мен. Благодаря че я четете и ако кма грешки сорииии. А и да знаете ОБИЧАММ ВИИИ.

Btw ще имаме входно по мат. на 3 октомври
(На Bang Chan рождения ден 🥲) Поне ша ми дава сили...

Byeeee....