The inheritance vs me /𝐒𝐊𝐙 𝐇𝐲𝐮𝐧𝐣𝐢𝐧 𝐅𝐅/

Глава 7

Г.т Ji

Ji-не искам да отварям Su просто ме остави да си почина от всичко това.

Su-добре но ако искаш да поговориш с някой да знаеш че аз съм тук.

Ji-добре.

След това останах за около 5 мин. мислейки и гледайки тавана. Но това не ми помогна и реших да излезна да се поразкарам.Слезнах долу и още с виждането ми Su започна с въпросите.

Su-как си? Защо си облечена така? Ще излизаш ли накъде?

Ji- Зле и да ще излизам.

Su- къде? Късно е.

Ji-за мен не е.

След това излезнах през входната врата и я затворих след себе си. Защо трябва да са толкова дразнещи.
Докато ходех и си блуждаех се блъснах в някой.

???- хей ти май много обичаш да се блъскаш в мен.

Когато се обърна и свали качулката си видях че това е Hyunjin. Той пък какво прави тук.

Ji-не аз просто се бях отнесла. Извинявай.

Hyunjin- няма проблем. Ти на каде си тръгнала толкова късно.

Ji- ами исках да излезна на въздух.

Hyunjin-станало ли е нещо изглеждаш тъжна.

Ji- ами всъщност да станало е нещо, но незнам дали да ти казвам. Не изкам да те натоварвам с мойте неща.

Hyunjin- кажи няма проблем.

Ji- добре.

А след това му разказах всичко.

Hyunjin- ами това е гадно. Незнам за какво говори майка ти но мога да ти каза че можеш да ми имаш доверие.

Ji- аз знам че вие нищо няма да ни направите, но майката на Su друго мисли.

Hyunjin-спокойно тя просто в момента ни няма доверие. Може би защото не ни познава лично. Може би ако ни опознае ще разбере че не сме такива каквито тя мисли. А сега дай да се прибираме защото вече е много късно.

След това той стана и направи една крачка, но се обърна след като разбра че аз не тръгнах с него.

Hyunjin- какво има.

Ji-аз просто не искам да ходя там.

Hyunjin-ако искаш можеш да останеш унас за една вечер.

Ji-ами незнам дали няма да ти преча.

Hyunjin- Ji ти никога няма да ми пречиш щом съм предложил значи че искам.

Ji-добре но само за една вечер.

Hyunjin-добре няма проблем.

След това тръгнахме към неговата къща. Или поне аз така си мислех. Той зави и сега бяхме в една малка уличка беше доста тъмно едвам виждах. И точно тогава се спънах и паднах.

Hyunjin -добре ли си.

Ji-да добре съм, но нищо не виждам защо сме тук.

Hyunjin- хайде ставай.

Той хвана ръката ми за да мога да се изправя но след като се изправих той не ме пусна и започна да ходи. Аз се опитах леко да си махна ръката от неговата но той стисна раката ми и каза.

Hyunjin-ако те пусна пак ще паднеш а аз не изкам това.

Ji-ти не ми отговори на въпроса защо сме тук.

Hyunjin- защото не живея на близо и тук си паркирах колата.

Ji-ааа... Добре.

След това продължихне да ходим. По едно време спряхме и той извади ключовете си и отключи колата. Фаровете светнаха на две-три крачки пред нас,а ние отидохме до колата влезнахме в нея и Hyunjin запали колата.

Това е 7-ма глава надявам се да ви хареса.😊