The inheritance vs me /𝐒𝐊𝐙 𝐇𝐲𝐮𝐧𝐣𝐢𝐧 𝐅𝐅/

Глава 34

*Skip time*

Г.т. Ji

Бяха минали два дена откакто съм в болницата. Hyunjin и от време на време Han и Bang Chan седяха при мен. Докторите казаха че скоро ще ме изпишат. Чаках този момент с нетърпение. Не че исках да се връщам там де, но мразя болници. Е какво и да е през тези два дни станаха интересни неща. Освен че всички се държат супер мило с мен, исписаха Changbin от болницата и разбрахме че някой от докторите е излъгал Hyunjin. За какво? Е сега ще разберете.

*Ретроспекция*

*Един ден след приема*

Г.т Hyunjin

Днес доктора който беше приел Ji го нямаше и никой не беше давал хапчетата на Ji, затова реших да потърся някой. Излязох и не след дълго срещнах докторка. Спрях я и я попитах за Ji. Тя ме попита кой я е приел, а аз се сетих за бача на доктора, който имаше на ризата си и казах името. Тя се замисли и проговори.

Докторката- Олл момичето с натравянето?

Hyunjin-Да тя.

Докторката- Тя в момента няма нужда от хапчета за какво ги искате.

Hyunjin-Невъжможно вчера доктора по средата на нощта влезе с куп хапчета и ѝ ги даде.

Докторката- Не знам за какво са били хапчетата но тя не се нуждае от тях. Участвах в прегледа ѝ и тя няма остатъчни симптоми.

Hyunjin-Доктора вчера ми каза че има шанс да не се събуди, а Вие сега казвате че няма нужда от хапчета?

Докторката-Оллл това е било една от шегите му. Той така се шегува. Понякога е неумесно, но той си мисли че хората разбират шегата. Въпреки че не всеки е доктор и разбира, затова някой му вярват. Ти явно си бил един от тях. Съжалявам от негово име.

Hyunjin-Ъмм даааа... Няма проблем... Предполагам.

След това аз влязох в стаята, а Ji още спеше. Реших да не я будя и я оставих.

Не след дълго се събуди и ѝ разкарах за случката. Тя се засмя, но на мен грам не ми беше смешно. Аз се оплаших, колкото да не я харесвам и да ме дразни все пак е забавна и мила. Какви ги дрънкам?

*В настоящето*

Г.т. Ji

В момента нямаше никой при мен. Вчера ми казаха че днес ще може само Hyunjin да дойде. Радвам се че поне той ще дойде, защото тук е адски скучно.

Но радоста ми се скапа. 10:35 Hyunjin влезе в стаята ми и започна да ми говори някакви неща. Каза ми че вече може да прави каквото си пойски с мен и че ми дава да спъ в стаята му. Радвах се че поне ще имам къде да спъ, но другото което каза ме плашеше. Дали Bang Chan му е разрешил да прави каквото си пойска или просто иска да ме сплаши.

Г.т Hyunjin

След като казах новите неща на Ji сякаш се сви в себе си. Не говореше толкова много. Не гледаше към мен почти през цялото време. Може би разбра думите ми грешно. Но ще разбере какво всищност означаваха думите ми. И то доста скоро.

Г.т. Ji

Беше ме страх да не ми направи нещо затова реших да го слушам. Какво ли ще направи сега сигурно няма да ми дава да ям нито пък да ходя из стата нито да пипам неговите неща. Нито нищо. Аз по добре да си остана в другата стая поне ще съм сама. А сега като се замисля той къде ще спи. Сетих се. Сигурно ще ме накара да спъ на земята. Ами да той каза "ще спиш в моята стая" не е споменал нищо за легло. Бежее ще си умра там. Как ще се измъкна. Докато си мислих явно Hyunjin забеляза че съм се замислиса и проговори.

Hyunjin-Къде се замисли така?

Ji- Ол ами незнам.

Hyunjin-Добре. Скоро ще те изпишат затова се приготвяй. Сигурно ще е днес.

Ji- Добре.

След това станах от леглото и започнах да се разкарвам из стаята докато не усетих очите на Hyunjin забити в мен. Утидох до шкафа и взех дрехите с който бях преди да дойда тук. Тръгнах към малката баня в стаята, но Hyunjin ме спря.

Hyunjin-Чакай. Аз ти взех други дрехи да се преоблечеш.

Ji- Ъм благодаря.

След това Hyunjin извади от една торбичка негови блуза и анцуг и ми ги подаде. Аз влязох и се облякох. Като излязох седнах на леглото и си обух обувките. Все още бях с обувките който бяха към костюма ми, но го търпях. Поне бяха с нисък ток. След като бях готова седнах и зачаках. По едно време Hyunjin проговори.

Hyunjin- След като излезеш от тук живота ти ще се промени. Готова ли си.

Оплаших се, но и се развълнувах. Плахо замълчах но той отново проговори.

Hyunjin-Няма ли да отговорих. *каза той с мек тон както и до преди малко*

Ji- Не съм сигурна. *казах аз уплашено с нисък тон*

Hyunjin-Е добре.

След това отново замълчахме какво значеше "живота ти ще се промени". Беше ме страх, но и любопитството ми се надигаше все повече и повече. Мислите ми бяха прекъснати от доктора който влезе за да ме прегледа за последен път и да ни пусне да си тръгнем. Той ни покани в кабинета си който беше до моята стая. Аз влязох а Hyunjin остана отвън. Лекаря ме прегледа на бързо. Зададе ми няколко въпроса и ме пусна. Аз излязох и тръгнахме към изхода. На рецепцията подписах няколко документа за изписване и излязохме.

Е хора това е тази глава не и запомних числото ама да. Надявам се дави хареса. Ако има още грешки извинявайте. 💗💗