The inheritance vs me /𝐒𝐊𝐙 𝐇𝐲𝐮𝐧𝐣𝐢𝐧 𝐅𝐅/

Глава 40

Г.т. Su (omg да правилно видяхте)

??? - Там е.

Su- И това с какво ни помага.

???-Казах на един да звънне на Bnag Chan и да иска откуп. Все още не трябва да разбират че сме с теб. Трябва да си мислят че сме похитители.

Su- Ъх хубаво.

(Чудите се каво е станало. Сега ще разберете)

*Ретроспекция*

Г.т. Su

Докато ходих зад Ji и Hyunjin някой ме дръпна на страни и ми запуши устата....Hunter?

Hunter- Само не се паникьосвай. Знам че изглежда странно и е неочаквано но ще ти обясня. Сега ще ти пусна устата но няма да крещиш ясно.

Аз само кимнах и той ме пусна.

Su- Добре сега ми кажи какво става.

Hunter-Не тук. Не сега. Всеки момент ще разберат че те няма и ще започнат да те търсят затова тръгваме.

Su- Чакай! Не! Защо?

Hunter-Защото така.

Su- Но Bang Chan каза че ще я убие ако изчезна.

Hunter-Ол я стига сякаш Hyunjin ще го позволи.

Su- Но! Но тя ще се притеснява. Няма да тръгна.

След това започнах да се дърпам за да може да се върна при Ji, но Hunter ме вдигна и ме повлече към изхода. Извенето, но никой ли няма да направи нищо. Хората просто гледаха.

Su- Защо го правиш? Накъде отиваме? Защо не взе и Ji. Кой си ти всъщност? Защо не ми отговаряш.

Hunter-Прекалено много питаш.

Su- А ти прекалено много пипаш. Пусни ме веднага. Разбрах че трябва да дойда няма нужда да ме носиш.

Hunter-Щом казваш.

След това ме пусна и аз паднах. Станах и продължих да ходя след него.

Su- Нямах предвид това.

Hunter-Друг път обяснявай по добре.

Su- Няма да има друг път.

След това излязохме от мола и там ни чакаха две коли. Прозореца на едната се свали и там имаше две момчета и...Yechan??

Su- Yechan? И ти ли?

Yechan-Ммм да.

След това Hunter ме дръпна към другара кола ,отвори задната врата и ме метна вътре. На предната седалка имаше още едно момче. То не каза нищо. Седеше с ужасяващо спокоен поглед. Без да мръдне и мускул на лицето си ме погледна и отново се обърна напред. Hunter влезе на шофьорското място и запали колата.