Jet black heart

Само МОЯ!

Гледната точка на Люк :
-Хей , бебе , ставай , вече е 7 сутринта.-опитвах се да събудя ,,моята" ,е поне се надявам , принцеса.Но е толкова трудно.
Тогава ми хрумна друг начин.С целувки.Започнах да я целувам и гъделичкам.Ха ето , че проработи.
Но изведнъж тя започна да плаче.Пак обърках нещо , какъв съм идиот!
-Какво има?Нещо лошо ли направих?
Тя отвори очи , огледа се и продължи да плаче.Мразех когато тя плаче , макар и да е за първи път.
Стана от леглото и се облече.После просто си тръгна.Но защо ? Сигурно Кара знае.Отивах вече към нейната стая.Не ми пукаше дали спи или не , ако трябва ще я събудя!
-Кара??!-да звучах малко строго.Но все пак моето момиче плачеше , а аз не знаех какво да сторя.
-Кажи.-звучеше още сънено.
Обясних й как събудих Джен и , че тя започна да плаче.
-Защоо?-попитах.
-Защото..-последва тешка въздишка.-Старото й гадже , Раян, я будеше така всяка сутрин.Просто все още боли , ясно?!-офф сега и тя ли ще се разреве.Да ето тръгна и тя.
-ЛЮК!-извика Калъм , който ме гледаше злобно.Днес не ми е ден.
-Не , няма нищо..потърси я на плажа.Винаги ходим или по-скоро ходихме там когато бяхме депресирани.-добре , че е Кара иначе Джен щеше да ме намрази , а Калъм-убие.
-Благодаря!-казах й като я прегърнах силно.
Чух едно доста фалшиво кашляне зад мен , това беше Калъм.
Веднага се затичах към плажа.Стигнах за 10 минути , лол нов рекорд.Започнах да я търся , а там имаше доста хора.Ето я и нея.Седеше там с цялата си прелест , но сама.Смятам да проваля това.Тоест вече да не е сама.Затичах се отново и седнах до нея.
-Кара ми разказа всичко.Виж , аз ако знаех нямаше да го направя, найстина!
Тя само ме погледна с нейните кафеви очи , винаги имаше блясък в тях , а сега сякаш бе изчезнал.И то заради идиот като мен.Една сълза се показа и я избърсах с палеца си.Бях сложил ръката си на бузата й , а тя се сгуши в нея.И сега просто си седяхме така и не отделяхме поглед един от друг.
-Няма нищо..-каза тя.
-Джен има нещо много важно което трябваше да ти кажа.-реших да се осмеля и да си призная всичко!
-Ти си моето бебе , моето главоболие , причината да се усмихвам , моята болка , моето щастие , моята любов , ти си ми всичко.Ти си МОЯ!-точно сега се мадявах да не избяга.
Но тя пак плачеше , но защо?Сведе глава към пъсъка и продължаваше да плаче.
-Но защо плачеш , нещо лошо ли казах?Мамка му , какъв идиот съм!-повдигнах главата й.Тя се усмихваше и плачеше едновременно.Това сълзи от щастие ли бяха?
-Ти не си идиот!-тя ми проговори..
-Ти си най-уникалното момче , приятелката ти сигурно е късметлийка.-за какво говори тя?Та искам това да е тя!
-Но това си ти.-тези думи я накараха да се усмихне още повече.Вече не плачеше.
-Аз?
Реших да и го докажа.Приближих се и ...устните ни се сляха.Беше толкова приятно.Вече ми улекна.Тя знаеше какво изпитвам към нея , а най-важното бе , че е само моя!

Дано ви е харесало..Посвещавам главата на Hashtag_x3 .Дано и на теб да ти е харесало..
😁😚💋
Ще пиша пак , но чак след 22.05.16.Защото изпити😂😭😭😭