Jet black heart

Англия~•~Сидни

Глт Дженифър:
Най-накрая пристигнахне и в на баба къщата.След този полет и докато намерим къщата на баба.Най-тъжното бе ,че не сме тук , за да се веселим както обикновенно...
*****
Вече патувахме към гробището.Те бяха направили другите неща.Ако не беше баба сигурно ние нямаше дори да знаем за дядо.Баба искаше да се сбогуваме с него за последно.
Всички се сбогуваха ,останахме само аз и Кара.
Клекнах до гроба на дядо и всички спомени просто изплуваха....

Глт Кара:
Защо не мога да се концентрирам.Все пак съм на погребение , а мисля за това ,че забравих тениската от Калъм...е поне се обадих на Мейси да я прибере.
Джен си седеше и плачеше..Тръгна да става което означава,че сега съм аз.
-Ние ще тръгнем към колата..-каза баба.Чак сега проговори..
Седнах до гроба на дядо.
Дядо надявам се ,че ме чуваш...надявах се и на това да се видим за последен път...надявах се да те запозная с гаджето ми макар й да не вървят нещата сега между нас...надявах се ,че с другият дядо ще сте вечно живи..Аз се надявах.К олко много ще ми липсваш ,но моля те появявай се в някой от сънищата ми , дори и за миг.Беше прав като каза онези думи ,,Най-тъжното е ,че не човекът ,който си обичал го няма...а това ,че чак сега той винаги ти е в главата за каквото и да си помислиш и той е там...преди не е било така ,но щом го няма вече е.."Обичам те и беззначение ,че не си тук аз пак ще те обичам!
Вече проплакох..изведнъж задуха силен вятър и заваля...имаше си слънце ,но и дъжд..толкова аз.Отвън съм като слънцето , а отвътре съм като бурята.Поседях още малко и после си тръгнах.
Преди да напуснем гроба на дядо се спогледахме с Джен.Тя само кимна което означава ,че ще го направим за последен път.Обърнахме се на кръгом и направихме тайният ни поздрав за дядо.Може да ви звучи детински ,но пра-бабите и дядовците ни бяха най-нормалните в това семейство.
*****
-Джен?
-Какво искаш?Миава десет през нощта!
-Хайде утре да се върнем в Сидни
-Искаш да посетим и другите баба и дядо ,нали?
-Да...
-Добре.

Глт Мейси:
Вече се връщахме в Сидни.Бях взела тениската която Кара ме помоли ,но това ,че Калъм плачеше до преди часове ,а сега се усмихва е доста налудничево...но аз какво ли разбирам?Господ лудите ги събира като Джен и Кара или Кара и Калъм ,или Джен и Люк.
****
Всички се бяхме прибрали по къщите си.
-Хей...-прегърна ни Кара.Ама те не бяха ли в Англия?
-Ама нали бяхте в Англия?-попита Стейси.
-Да бяхме ,но Кара искаше да посети и другите баба и дядо ,и ето ни тук.-каза подсмърчайки.
-Ние тръгваме ,чао-каза Кара.
Странно....

Глт Кара:
С Джен взехме букети след посещението ни с баба.
Сега пак бяхме на гробище.С Джен се разбрахме нещо и вече я чаках от тридесет минути...ето я.Сега е мой ред.
Клекнах до дядо и поставих от любимите му цветя.
Хей ,дядо..от кога не сме си говорили?Съжалявам за което ,но училището бе виновно..Случиха се много неща от както дойдохме в Сидни...
*****"
И така сега ние сме скарани ,защото той пуши ,а ти знаеш най-добре защо не харесвам пушачите.Е..надявам се нещата да се оправят между нас.Да знаеш баба е добре...Обичам те ,чао....

Глт Калъм:
Дали има шанс пак да я видя или да ми говори?
Цял ден мисля за това което Мейси ми каза.Щом Кара е забравила тениската...
-Калъм докато мислиш за нея и гледаш през прозореца ,но не я виждаш..-изключих Люк.Чакай ,какво???Ама тя не беше ли в Англия.Сега беше сама на улицата ,а навън започна да вали...Хукнах ,за да я догоня.Не бях взел чадър ,защото знам ,че тя се радва когато вали.
-Кара.Кара чакай.-извиках бягайки.
Тя се спря и обърна.Не се съобразих с това и се блъснах в нея ,но лекичко.Аз глесах в нейните очи ,а тя в мойте.Устните ни бяха на един косъм място..телата ни се бяха допрели максимално..погледнах към тези нейни мокри прелестни устни и ги дарих с лекарството от което имаха нужда ,а именно целувката която Кара чакаше.Тя ми отвърна , а аз задълбочих целувката..
-Обичаш ли ме?-попита Кара.
-Защо изобщо ме питаш?
-Отговори ми!
-Да Кара ,обичам те от дъното на душата си.-извиках последното и я целунах ,отново...