Jet black heart

,,R & BB xxx"

Глт Кара :

-Защо го казвате?-нацупи се Люк.
Тогава полицаят взе мъртвото тяло и го занесе в колата си.Ама тоя какви ги върши?!
-Ъм...извинете , но какво точно правите.Не трябва ли тялото да е в моргата или...-спрях да приказвам защото видях какво всъщност имаше в колата.И това не бе моята сестра , а някаква кукла с фалшива , надявам се, кръв.
Полицаят я огледа и намери нещо.Някаква бележка.
-Кой от вас деца се казва Кара?-попита той.
-Аз-казах .И ми подаде листчето.
На него пишеше ,,за моята любима , Кара"
Видях ядосаното лице на Калъм , явно е прочел ,,заглавието".
Бележката гласеше :
,,Дано ви е харесала куклата , защото на нас да.А да и кръвта по истинската кукла е фалшива , спокойно не сме луди."
-А дали?-казахме едновременно с Люк.
-Добре хайде , хайде просто да се приберем и да...да помислим.-предложи Калъм и грабна бележката като я смачка и пъхна в джоба си.
* 1 час и 20 минути по-късно*
Никои не каза и дума по-пътя.Вече си бяхме вкъщи и се настанихме надивана.И пак този Калъм , реши да пусне новините.Същият канал и със същата репортерка от преди няколко часа.Тя говореше за Джен и се намираше на мястото където бяхме преди малко.
-Ще го изключиш ли или аз теб?!-каза Люк и погледна Калъм.
-Да сър!-казаКалъмчо и изпълни командата.
Сетих се отново за онзи лист.Защо не мога да го забравя.И това ,, за моята любима , Кара"....тогава се фраснах по челото и всички ме погледнаха , все пак беше доста звучно.
-Какво стана?-попитаха всички.
-Ами..идиотка съм , това стана.Хей Калъм ще ми дадеш ли...-той го подаде преди да довърша.
Огледах го от-до и забелязах инициалите ,,R & BB xxx"мразех тези ,,х".Само аз и Джен знаехме какво значат.Ама , че как не се сетих та това са...
тогава влязоха двете влюбени гълабчета , Мей и Майк.
-ОХОО , виж ти кой се е сетил за нас.-каза Люк.Брех ама той бил доста злобен.
Пребрах листа в джоба си.
-Таа..как вървят нещата с Джен?-попита Майк.
-Спри!Само предизвикваш дявола в мен...и Люк.
-Какво?Защо аз?-каза той с невинна моцунка.
-Как така ,,какво"?Цял ден чупиш, обиждаш и още какво ли не наред!Да разбирам , че си гневен и не знам още какъв , но не забравяй , че аз съм и сестра , и аз тъжа повече от теб!-писна ми вече.Цял ден е като..офф просто ще изляза преди да съм го пребила , както смятам да направя с онези двамата.
-А , да докато не съм забравила.Раян и Бруклин са отвлекли Джен!-казах просто сякаш не е важна новина.И всички останаха с отворени ченета.
-Затворете тези усти.Ще привлечете мухи!-казах и излязох.И аз не знаех къде ще ходя , но не ми се седеше при онези...,,добре де нали излезе, зада се разтърсиш от тях!" обади се малкото дяволче в мен , и беше право.
Тръгнах към парка.Изморих се и седнах на една пейка.Беше...ами доста мрачно и нямаше никого.Страх ме обвзе и някакво шесто чувсто и реши , че трябва да се прибера.Нямаше никакви коли...чакай малко , ама това...това е същият бус!(Представете си че чувате онази зловеща музичка *тън тън тън..*)Бързо реагирах , тоест написах ,,любимото им място!" на телефона си и го поставих под пейката.Все пак знаех какво следва.Някой ме бе хванал и ме захвърли в буса.
-Трябва ли да го правя?-попита Бруклин.
-Та до сега тя трябваше да е заспала , ако ме разбираш!-каза ядосано Раян.
-Ахх вие  копелета!-извиках и Бруклин ми сложи нещо на носа.

Та пускам тази глава по-рано , защото утре имам изпит , а после съм на абитюренска и нямаше как да стане.Дано ви е харесало:* Искам мнения :)

Радвайте се на Бруклин 🔝👆🏽👆🏽