Jet black heart

Ние ви обичаме

Глт.Дженифър:
Пътувахме вече към два,три часа.Кара бе заспала , а аз още бях бясна.
****
Видях табелата с надпис "Добре дошли в Мелбърн,,.
Не знаех какво да кажа на Кара щом се събуди , но вече е твърде късно.
Имаше само един проблем , че не знаех къде се намира болницата.
Имаше много табели...а ето една с надпис "център".
Паркирах и слязох от колата.Търсех случаен миновач.А ето един.
-Извинете..
-Да?-спря се жената.
-Можете ли да ме опътите към болницата?
-Да , разбира се-засмя се жената.-След онази сграда завивате надясно и от там само направо..минавате две пресечки и свивате вляво.
-Благодаря ви.
-Няма защо.
Качих се в колата и запалих.
Завих след сградата.Първа пресечка...втора пресечка и сега вляво.
А ето я!
Паркирах и тогава Кара реши , че трябва да се събуди.
-Хей.-каза тя сънено.
-Хей...ако искаш се премести на задните седалки , а аз отивам за ядене.
-Добре.-съгласи се Кара и се премести.
Всъщност найстина щях да взема някаква храна , но първо ще мина през болницата.
Влязох вътре и попитах в коя стая са родителите ми , още се чудя как им помня трите имена...
Качих се на втория етаж и започнах да търся 210 стая.
Такам...208...209..210.
Влязох вътре без да се оглеждам за онези наши ''приятели".
Нямаше никой в стаята освен родителите ми.
Макар и да са ни осиновили пак ми пука до някаква степен за тях.
Гледката беше ужасяваща.
Седнах на стола до мама и хванах ръката й.
-Мамо...знам , че има някакъв шанс да ме чуваш.Виж ние с Кара може и да сме ви доста бясни за вашето държание през тези всички години , но знайте , че си ви обичаме като истински.Колкото и да ни боли от това което ни причинихте и казахте ние все още ви обичаме....-Мислех , че ще съм по силна , но се разплакох.-И , макар че вие не бяхте едни от най-добрите родители на света ние пак ви обичахме.И знаете ли защо?Защото сме имали и хубави моменти заедно...като семейство.Моменти в които сме се чувствали истински обичани.Обичани от вас.-Вече започнах да цивря...Боже Джен стегни се!
И тъкмо тръгнах да си ходя и някой отвори вратата.
-Джен?-каза...каза.. Люк като ме погледна.
Реших да ги игнорирам всичките...знам грубо е , но това заслужават.Минах през него сякаш е дух.Вече бях в коридора на път към асансьора.И тогава нечия ръка ме спря.Обърнах се и всички ме бяха зяпнали.
-Какво сте ме зяпнали.Не помислихте , че ще стигнем до тук...Нали?!!!-А уж щях да ги игнорирам...
-Виж ние съжаляваме.
-Защо.-усмихнах се фалшиво.-Че вие не сте ни лъгали...не направихте изобщо НИЩО , за да ни се извинявате.А сега ако ме извините ще се опитам да ви игнорирам по-добре.Довиждане!-казах й се завъртях , за да изчакам асансьора.
Влязох  натиснах нулата и просто си седях...седях и плачех.