Зелената тревичка е виновна (2/2)

144 15 5
                                    

Глт  Мейси:
Вече блокирах Майк.Телефоният му номер и в социалните мрежи , но той реши , че трябва да идва до вкъщи , тоест Кара.
И пак поредната нощ , а аз бях отново в стаята на Кара , за да го слушам как пее.Да беше ми доста приятно , но все пак няма да му простя толкова лесно!
Хъм?Защо се бави?Винаги бе пред прозореца , терасата де, точно в осем.Странно.
С Кара стояхме в нейната стая и вече минаваше девет.
-Кара аз ще си лягам.-казах й и си тръгнах.От нея чух само едно ,,лека".
Вече си обличах пижамата и минавам през банята за зъбките и си лягам.
Тъкмо светнах лампата в банята и......

Глт Майкъл:
-МАМКА МУ!-извика Мейси , понеже я уплаших.
На Кара й беше писнало и измисли да изненадам Мей така.Кара сега ще заключи вратата и така тя ще е изцяло моя....така де да й се извиня.
-Мейси искам да поговорим!
-НЕ!Стой далеч от мен демон такъв.-каза като направи кръст с пръстите си и избяга към вратата , за да излезе , но както казах Кара я заключи.
-Какво по.....
-Няма да излезете , Мейси.Докато не се съберете или поне да си говорите няма да те пусна както и него.-каза Кара.
Мейси изпуфтя и излезе на терасата.Сега съм аз.
-Може ли?-попитах за мястото.Тя само кимна и седнах до нея.
-Е?
Клекнах пред нея сякаш ще й предлагам брак , а тя извъртя очи.
-Искам да приемеш извинението ми....-не бях довършил и тя пак.
-НЕДЕЙ!
-Не бях довършил.-хванах ръката й и продължих.-за това , че бях пълен простак.И , че се напих и се случиха тези неща.Дори не го исках , но се случи.Затова , че сигурно пак ти разбих сърцето...
-Едно ще ти кажа.НЕ МОЖЕШ ДА РАЗБИЕШ НЕЩО КОЕТО Е СЧУПЕНО!!!-извика през зъби и....СКОЧИ!

Глт Мейси:
Просто скочих.Не е нещо ново....за мен.Скачала съм от втория етаж , а това с първия е нищо работа.Майкъл седеше и ме гледаше като извънземно.
-Хайде , идваш ли?
-Кой?Аз?-огледа се Майк.Горкият страх го е.
-Щом не искаш да ти приема извинението....добре тогава.Чао.-казах и тръгнах да вървя и тогава той клъвна!Скочи копелето му с копеле.Брех?
-Ауч.-каза и бе легнал на земята докато се държеше за рамото.
-Добре ли си?-разтревожих се за него и тъкмо да му помогна да стане той ме дръпна!Кучи син , изигра ме!
-Майната ти!-казах му , а той ме целуна.Изгубих.Той спечели.Мен.Отново...

Глт Джен:
Вече бях отседнала , но ми беше доста скучно.Бях свършила спешната работа.И тогава сестра ми писа.
*Чат*
Сис-Хей как е в Бора Бора?;)
СистърД-Ама ти как?
Сис-Аз знам всичко!Та казвай!Искам твоя снимка.
СистърД-Момент.И е много хубаво и свежо и какво ли не.

Тази би трябвало да я имаш ;)Сис-Имам я

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Тази би трябвало да я имаш ;)
Сис-Имам я.Е как мина там.Вече си там от няколко дена.
СистърД-Ами много е яко!А ти как си?
Сис-По-добре не питай!
*Чат край***
Глт Кара:
Как ми липсва тази малката.Трябва да й разкажа какво се бе случило преди тези точно два дена!
*Преди два дена*
Мамка му колко яко се напуших и то с любимата ми трева.Розова.Или май беше лилава.Абе се тая.И без това ми трябваше точно това.От както мама и татко не са ни пращали нищо друго освен пари...ми стана доста мъчно за тях.Дженифър изчезна.Но поне я намерих.Люк ми изпя всичко.После с Калъм се скарахме.Беше си писал с онзаи Ния.Побеснях...скарахме се доста жестоко , а той се опита да ми посегне.Добре , че бяхме в Аш , за да го спре.И му каза да не повтаря неговите грешки , защото моя милост ще избяга както той от Стейси.Бях се разочаровала много от Калъм!Не го очаквах точно от него да ми посегне или поне да се опита.Просто си тръгнах и така ето ме тук.С онези двамата Марто и Алекс.Това с тревата ще евременно....мисля.
Минаваше полунощт.Розите бяха червени....виолетките сини , а аз бях надрусана до козерката.Ако ме разбирате.Реших да си тръгвам , но момчетата не мислеха така и не ме пускаха.След секунда бяха на земята , но не за кратко.Дори не можах да разбера кой ги наложи така.Те не отстъпваха лесно и му се хеърлиха...на...на...КАЛЪМ?КАКВО ПО-ДЯВОЛИТЕ ПРАВИ ТОЙ ТУК!Ще го убият.Трябва да го измъкна....до колкото можах се изправих и се съвзех малко.Калъм бе в кръв както и другите двама.Ритнах ги в слабините и виках на Калъм да бяга , но той не чува!Те започнаха да ме удрят и не можах повече.Просто се предадох и паднах.Видях как Калъм ги свлече и тях и ме взе на ръце....
*Лел тва е !*
От онази вечер нищо не помня.Освен , че се бях събудила в моето легло , но без Калъм.Макр и да бяхме скарани го исках , но знаех , че не мога да го имам.
Ами ако замина за Бора Бора?
Питах сестра си и тя се съгласи.Просто си събрах куфарите и резервирах билет за мен и момичетата.И тях питах.Нямаше смисъл да оставаме тук.И те си събраха багажите и чакахме да стане седем вечерта
*Няколко часа по-късно*
Вече сме на летището и на път към самотела.Щях да замина веднъж и завинаги и няма кой да ме спре.Е кой знае?Съдбата ще определи това.Нали?

Това е новата глава и реших , че ще пиша още няколко (тоест много) и тогава , може би, ще почна втората част.Дано ви е харесало.
И вече намерих техните истински имена Hashtag_x3  благодаря на тая шматка затова.Так ще пускам техни снимки по-често.И без това ще стане ;))))

Jet black heartDonde viven las historias. Descúbrelo ahora