Jet black heart

Това е!

Гледната точка на Кара :
Калъм все още ме гушкаше.
Телефонат му извибрира и започна да званни.Той вдигна.
-Хей...Чакай какво!-все още говореше.-Как може да си такъв..Ъгх...Да , ще й кажа.-каза той като ме погледна и затвори.
-Какво ще ми казваш?
-Ще провериш ли дали Мейси е в стаята си?После ще ти обясня , ако не тя ще.
Само кимнах  и се запътих към стаята й.Миличката ,все още спи.И тогава трябваше да се спъна в ниския стол и да падна с гръм и трясък...
-Кара?-нямаше кой друг да се пребива толкова шумно освен мен.
-Ти ли ще ми разкажеш или Калъм?-просто не исках да овъртам .
-Ами...-и така тя започна да ми обяснява всичко..
*30 минути по-късно*
-Този МАЙКЪЛ...ще го убия , честно!-това бяха последните ми думи.Изхвърчах от стаята на Мейси.Облякох се като светкавица и тръгнах към Майкъл.
Звъннах на званеца , но никой не ми отвори.Само ме ядосва така.

Гледната точка на Майкъл :
Чух званецът.Слязох да видя кой звани.Мамка му , Кара е!Ще ме убие.Е аз си знаех.Затова просто й отворих.Тя влезе без да пита дали може , но все пак бях загазил и то много...
-Може ли само да набереш бърза помощ преди да започнеш , да ме налагаш?
Тя затвори вратата.И ме задърпа към 2 етаж.Ама аз си мислех...
И сега сме на терасата.Седим си , кротко и спокойно.Ама какво й става.До сега би трябвало да съм в рая или не..
-Разказвай!-бе единственото което каза.
-За кое?
-Не ми се прави на ударен!Знам , че имаш чубства към Мейси.-но тя как..?
-Ама ти..как?-бях прекъснат от нея.
-Без никакво ,,ама"!Знам.Всички го знаем , само тя все още не.-как така ,,все още"?-Знам , че я харесваш.Личи си.По начина който я гледаш , но ти винаги я гледаш де..-каза тя с усмивка.Ама тя нали беше ядосана.
-Аз не я харесвам!-и сега ме изгледа сякаш съм сериен убиец.-Аз я обичам!
-Тогава идваш с мен , за да й го кажеш!-не изчака отговор и ме завлече към Мейси.

-МЕЙСИИИ!-извика Кара вече в къщата.
-Да..-чу се гласът й , а после се появи.
-Вие двамата.-каза тя , докато ни сочеше с пръст.-Разговор.ВЕДНАГА!
И после ни остави.Ами сега какво ще правя?Какво да й кажа?
-Ела , седни.-тя вече бе седнала на дивана и аз до нея.
-Е...за какво трябва да си говорим?
-Ами и аз не знам.
-Тогава...аз ще тръгвам.-каза тя и тръгна да става.Реагирах светкавично.Все пак не исках да си тръгва , но не исках и да говорим.Хванах ръката й като я дръпнах.Но тя се препъна и седна не на дивана , а върху мен или по-точно ,,Майк".
-Трябва да поговорим за онази нощт.
-Не!Майкъл , няма за какво да приказваме.Ти се възползва ,отново, а после бе отблъсна.Пойгра си със сърцето ми и не нарани.ТОВА Е!-опитваше се да стане , но я бях хванал здраво така , че да не може да избяга.Накрая се отказа и погледите ни се срещнаха...Очите й бяха насълзени.
-Недей , моля те!-каза тя и проплака.
-М-м-мейси-започнах да заеквам.-Защо плачеш?Нещо лошо ли казах?
-Не аз ..просто вече не знам.
-Аз знам.Обичам те!-най-накрая си признах.
-Иии наградата оскар отива прии.....някой друг.-засмя се тя.Е поне вече не плачеше.
-Хейй..право в емоциите.
-Ако ме обичаше нямаше да ме отблъснеш!-а сега е ядосана.Сякаш е в цикъл.
-Виж аз се бях замислил за нас и просто...-започнах да се навеждам към нея..и БАМ...

Добрееее...без коментар😂