The Devil's daughter

Отново на училище

Паркирах колата пред новото си три етажно имение. Още не мога да свикна с него. Липсва ми старата ми двуетажна малка къщичка.

Флин бе наел имението ,когато Луцифер му казал за мен. След това Флин казал на останалите ни братя. И само Кол бе дошъл да се запознае с мен и в последствие остана да живее тук. (Изглежда другите ни братя не се интересуват от факта ,че имат сестра.)

Когато попитах Флин защо къщата е толкова голяма , той ми отвърна, че като дете е живял в такава къща и не можел да свикне с нещо по-малко , но знам че не е така. След една година съжителстване с него знам, че може и в палатка да живее. Причината да купи толкова голяма къща е ,че се е надявал всичките ни братя да дойдат и да живеем заедно. И него виня. Няма и да лъжа,че не съм искала да се запозная със всичките ми братя. Исках! Но те така и не дойдоха.

Те са безсмъртни все пак. Не помня на всички истинската възраст ,но Флин е на почти 800 години. След това е Едуардо, Хънтър и накрая Кол.
Преди векове и четиримата са живяли заедно, но характерите им и разногласията им са били причината да се разделят и всеки да живее живота си по отделно.

А да живееш с някой векове наред без да се скарате е почти невъзможно. Живея с Флин и Кол едва от година ,а те двамата се скараха вече пет пъти. Аз се скарах с Флин два пъти. Главно защото все ме командва.
Но и това не е причина да зарежеш братята си и да не поддържаш връзка с тях. Но както и да е.

Слязох от колата и тръгнах към огромната входна врата. Отключих и влязох вътре. След което изкрещях:
- Върнах се!- което беше излишно, защото знаех ,че Флин и Кол са във всекидневната. Кол седящ на канапето със скицник в скута и молив в ръка ,рисуващ поредната си великолепна картина, опитвайки се да изглежда небрежно ,прикривайки тревогата си, че се прибирам по тъмно.
И Флин крачещ напред назад из всекидневната, който поглежда от време на време часовника с притеснено изражение.

Не разбирах тази тяхна задушаваща загриженост за мен.
И въпреки, че не обичах да ме командват ,за да им угодя и , за да ме оставят на мира се съгласих на едно единствено правило , което гласеше: " Прибирай се преди да се е стъмнило!"

Сякаш се страхуваха, че ако се задържа прекалено много време на вън по тъмно ще ми се случи нещо. Сякаш не ми казваха всичко. А то си беше така, напълно сигурна съм. Но няма никаква полза да настоявам. Те няма да ме кажат докато решат ,че трябва или докато не се случи нещо.