The Devil's daughter

Заслужавам да бъда щастлива!

Навън още беше тъмно. Слънцето скоро щеше да изгрее и денят да започне. Навън бе пусто. Аз тичах. Тичах ,защото не можех да заспя. Или по точно се страхувах да заспя. Защото заспя ли ,тъмнината ще ме обгърне и ще съм затворена в онзи кошмар ,отново. Ще трябва да преживея всичко отново. А и с всичко ,което се слечи само кошмара ми е притрябвал. Песента ,която слушах свърши и почна друга. My Demons на Starset звучеше в ушите ми. Каква ирония нали?

Пред мен се появи позната къща. Дори не разбрах кога съм стигнала обратно в къщи. Погледнах часовника си. Точно навреме за душ и училище. Спрях да бягам и започнах да вървя. Замислих се за всичко ,което стана. И колкото повече се замислях ,толкова повече започвах да мисля, че кошмарът ми има нещо общо с всичко това. Но какво? Толкова много въпроси без отговор.

Стигнах до входната врата ,отворих я и влязох вътре в къщата. Кол излезе от ателието си (както го наричаше) и ме погледна.

- Къде си била?

- Не можах да заспя затова излязох да потичам.-казах и погледнах часовника си. - Няколко часа.-добавих.

Качих се в стаята си, взех си душ, облякох се и се гримирах. Погледнах се в огледалото и се изумих. Нямах нищо общо с момичето преди година. Сега изглеждах някак си по-стара. Не че са ми се появили бръчки или нещо такова. Просто очите ми... нямаше я онази невинност и радост , а на тяхно място се бяха настанили тъгата, безнадеждността и гняв може би . Онова пламъче, както го наричаше мама си беше там, но беше различно. Усмивката ,която винаги грееше на лицето ми сега я нямаше. Никога досега не се бях заглеждала в отражението си по този начин. Така ли ме виждаха хората? Нищо чудно ,че предишните гарвани все ме приканваха да се присъединя към тях. Изглеждам жалка. Онази кучка, която бях преди я нямаше. Сега бях нова. Променена. Виждах нещата точно както са. Мислех по-реално. Хората са казали: „Всяко зло за добро!". Да , вероятно ако ме попитаха би ли искала да си върнеш предишното аз , без да се замисля щях да кажа не.
Защото се харесвам такава каквато съм в момента. Като изключим тъгата.

След всичко преживяно заслужавах да съм щастлива. И точно това щях да направя. Щях да съм щастлива... или поне щях да опитам да бъда.
Излишно е да казвам, че ще обърна нова страница ,защото не мога. Не и докато не разбера какво е станало с майка ми. Но дотогава мога да съм щастлива.

Взех си нещата и излязох от вкъщи. И естествено забравих, че колата ми още е на ремонт. Извиках си такси и отидох до пожарната.

- Хей!-каза Конър когато ме видя.

- Здравей! Исках да ти благодаря още веднъж ,че ми помогна.

- Не направих много.- отвърна той.

- О, не напротив. И си спомням ,че ти обещах да ти се отплатя, затова искаш ли да излезем за по бира?

- Добре. Но ти осемнайсет имаш ли?

- Добре ,тще пиеш бира ,а аз безалкохолно.-казах и той се расмя.

- С удоволствие. Не мога да откажа поканата на толкова красиво момиче. - каза и аз се изчервих.

- Не ме ласкай! В колко свършваш работа?

- В три.

- Чудесно! Аз свършвам също в три и след училищещуе мина от тук, става ли?- попитах.

- Да. До тогава.

- До тогава.- казах и тръгнах пеша към училище.

След около 20 минути бях пред училището. Тъкмо тръгнах да влизам когато някой ме спря.

- Закъсняваш? Не е добре за дипломата.
Аз се обърнах и видях Джордан.

- Да. Колата ми се развали. Как си?-попитах я и заедно тръгнахме да влизаме.

- Добре. А ти?- попита жената на Кирос, вторияпо-голевмина след Ерикс.

- Как да съм? И аз вече не знам.

- Защо?

- И питаш! В последно време се случиха толкова много неща.

- Знам, че понякога моэе да е трудно.- отвърна тя загрижено.

- Да, но ти си анаво. А аз съм... каквото съм. Дори още не мога да се възприема като такава. И не е само това. А и Лиса. Не ме разбирай погрешно, радвам се за нея. С Денис се обичат много и то си ли,и от километри, но какво ще стане когато разбере. Разбере ли за вас ,ще разбере и за мен. И тогава не знам как ще реагира. А аз не искам да я загубя.

- Вярвай ми! Накрая всичко ще се подреди. Не се притеснявай излишно за неща ,които още не са се случили. А сега е май по-добре да влизаш в час. Отсъствията може да изглеждат маловажни, но повярвай ми не са добре за дипломата

- То както е тръгнало може и да не ми трябва диплома.- казах и влязох в класната стая прекъсвайки часа...