The Devil's daughter

Това е Том

- Том?- бе единственото ,което успях да кажа.

- Здравей, Лени!- каза той и се усмихна лъчезарно.

- Как? Какво правиш тук? - попитах и се усмихнах све още в шок.

- Ами върнах се от Париж и първата ми работа бе да отида при най-добрата си приятелка, но когато отидох до дома ти там строяха нова къща. Трябваше ли да разбирам от съседите ,че сте се преместили чак в другия край на града?-попита шеговито и ме прегърна.

- Съжалявам, през последната година не си общувахме много нали?-попитах и той кимна.

- Така е, но това няма значение. Какво става?

- Тук съм защото преди година, няколко месеца след като замина в къщата ни имаше пожар и мама умря там. После тъкмо ,когато мислях, че не ми е останало никакво семейство се появиха синовете на баща ми и сега живея с тях . Откачено нали?- казах и сълза се стече по лицето ми.

- Боже мой! Толкова съжалявам.- каза и ме прегърна.

- Ъххм.- изкашля се Флин зад нас. Том ме пусна и се обърна към братята ми, които бях наредени един до друг и го гледаха така както гладни вълци гледат плячката си.

- Том това са братята ми Флин, Кол и Едуардо.- казах и ги посочих. - Момчета това е Том. Моят най-добър приятел.- представих го.

- За мен е чест да се запозная с вас. Елинор е истинска късметлийка.- каза той и подаде ръка за поздрав на Флин ,но той не я прие.

- И защо досега не сме те виждали или чували за теб?-попита той.

- Няколко месеца преди пожара Том замина за Париж.-отвърнах.

- Момчето може и само да отговаря ,Лени.- каза Кол.

- Така е. По-добре да тръгваме, защото ще закъснеем за училище. Друг път ще довършм разговора.- казах на братята си.

- Аз ще те закара. -предложи Едуардо.

- Том ще дойдеш ли с нас?- попитах.

- Аз съм с колата си. Предполагам ,че ще се видим в училище.- каза и излезе от къщата.

- Какво по дяволите?- обърнах се към момчетата.

- Не го харесвам.- заговори Флин.

- Изглежда ми съмнителен. - отвърна Кол.

- Ами ти Едуардо? Какво ще кажеш?- попитах.

- По-добре да не се навърта около теб. - каза и ми искаше да им се ядосам, но вместо това се засмях.