The Devil's daughter

Е, как изглеждам?

Три часа по-късно бяхме готови с украсата и всички си тръгваха. През тези три часа се опитвах да стоя възможно по-далеч от Ерикс и мислих над думите му "В момента Лиса не ме интересува!"
Как така в момента не се интересува от нея? Тогава какво прави тук?

- Елинор! Ти слушаш ли ме?- попита Лиса избавяйки ме от мислите ми.

- Не. Съжалявам!

- Казвах, че трябва да се прибираме, защото танците са след няколко часа.

- Да. Така е. Да тръгваме тогава.- казах и тръгнахме към изхода.

Сбогувах се с Лиса и се прибрах в къщи.

Веднага щом влязох в къщата усетих страхотната миризма на храна.

- Какво мирише така?-попитах възхитено икономът.

- Добре дошли госпожице. Брат ви Едуардо настоя днес той да приготви обяда.- отвърна възрастния иконом наиме Франсис.

- Добре. И колко пъти да ти повтарям Елинор. Само Елинор. С братята ми не се обръщаш толкова официално.

- Защото от дълги години работя за тях и дълги години и те ми повтаряха същото.- отвърна той.

- Не се и съмнявам.- казах и отидох в кухнята. Там заварих Едуардо в целия си вихар.

- Здравей.- каза когато ме видя.

- Боже мой! Ухае невероятно. Какво е?

- Карпачо. Има и паста.

- Флин наистина не се е шегувал когато ми каза,че си ненадминат готвач.

- Не ме възхваляй още не си опитала.

- Не те възхвалям!-отвърнах аз, а той се засмя.
- Както и да е. Къде е Флин? Трябва да говоря с него.

- В стаята си. Нещо случило ли се е?

- Не. Просто искам да си поговоря с него. Знаеш, като брат и сестра.

- Ясно.- каза той и аз тръгнах към вратата, но той ме спря.
- Знаеш ли мислих, че ще си напълно различна.

- Тоест?

- Ами не знам. Никога не съм имал сестра и си мислех, че ще бъдеш като другите момичета. Че ще ти пука единствено за дрехите, грима и прическата ти и за това на кой купон да отидеш първо и с кой да си легнеш.

- Сериозноли?-попитах през смях.

- Да. Но ти си напълно различна. И харесвам това. Радвам се че си ми сестра.- отвърна той.