The Devil's daughter

Тя, никъде няма да ходи! 1/2

Денят мина бързо. Часовете бяха скучни. Преподавателите гадни. И въпреки ,че днес беше първият ни ден в училище ,това не им попречи да ни дадът един тон домашни.

След часовете се събрахме с мажоретките ,обсъдихме и изиграхме съчетанията си и след това с Лиса отидохме на срещата на училищния съвет, където обсъдихме бюджетът ,който ни отпуска училището тази година. С Лиса сме в групата, която организира баловете и извънкласните дейности. Което си е много работа. Но пък е забавно.

Сега си бях в къщи.
Трябваше да говоря с братята си за гарваните. Не искам да бъда параноична, но от както знам какви същества бродят по улиците,  е по-добре да се презастраховам.

Излязох от стаята си и се запътих към стълбите. Слязох и тръгнах към игралната зала, където са попринцип момчетата. Тази стая е любимата ми в цялата къща.

Игралната зала е стая ,в която може всички да се съберем да си починем, да поиграем на някоя от игрите и да сме просто заедно. Като семейство.

В стаята има билярд, джаги, тенис на маса, плейстейшън и xbox, има и различни аркадни игри, както и голям телефизор с диван пред него където може да гледаш филми от огромната колекция, която имаме. Има и пиано и китора, както и караоке.
Стаята мечта за всеки тинейджър.

Надникнах през отворената врата и както предпологих видях момчетата. Те играеха на билярд.

- Здравейте!- казах аз и влязох вътре.

- Здравей!- отвърна Кол и удари топката с щеката си.

- Как мина днес?- попита Флин.

- Както обикновено. Тонове домашни. Скучни часове. Гадни учители. Но има нещо за което трябва да поговорим. Преди не се бях замисла за това, но сега да ,и мисля, че може да е нещо важно.

Момчетата оставиха щеките си на билярдната маса и ме погледнаха видимо заинтересовани.

- Слушаме!

- Когато мама почина, дойде Кейси. Позната от училище. И ми каза ,че ако се присъедия в клуба им на име "Гарваните" и се подчия на някой си Ерикс ,той щял да ми даде това което желая. Тогава и казах да си гледа работата и не се замислих, но днес тя дойде при мен и пак ми предложи да се присъединя към малкия им култ. И тогава се замислих ,ами ако този Ерикс е демон или нещо такова.
Имам в предвид ,че напоследък се случиха толкова много неща и сега когато вече знам истината ,имам чувството ,че това не е дело на човек. Тези членове на клуба, съучениците ми... всеки ,който влезе в клуба се променя. Сякаш няма душа и тази сянка в очите им. Те сякаш не чувстват. Изглеждат изгубени. Кажете ми ,че не греша! Кажете ми, че е това за което си мисля!