The Devil's daughter

Бала!

Преди да се усетя изминаха и другите две седмици. Дипломирах се и то със пълна шестица, което ми позволяваше да кандидатствам ,в който си колеж поискам, но нещо ми подсказваше, че щях да се размина с колежа. Тази вечер беше балът ни. В началото нямах никакво желание да ходя, но по една или друга причина склоних и сега стоях на леглото в стаята на Лиса, облечена още с тогата от завършването и гледах към роклята закачена на гардероба. 

През изминалите две седмици размишлявах много и макар и да не си признавах момчетата много ми липсваха. Постоянно очаквах да се появят от някъде ,но те така и не се появиха. Защото аз така им казах. Изхвърлих ги от живота си и съжалявах за това. Бях прекалено афектирана от случилото се, че не мислях трезво. Но сега? Сега мислех различно. Постъпих грешно и трябваше да поправя нещата.

Нещо днес беше различно. Чувствах, че нещо предстои да се случи. От сутринта бях неспокойно и ме се побирах в кожата си. Бях много напрегната, но защо? Може би това бе само плод на въображението ми. Може би бях нервна заради бала и предстоящата ми раздяла с Лиса. Родителите и скоро щяха да я изгубят ,а дори не го осъзнаваха. И това я побъркваше. Побъркваше я мисълта, че трябва да ги изосави, но не можеше и да се откаже от Денис. Съчувствах и! Никога не съм подозирала, че тя е анаво. Или пък съм знаел дълбоко в себе си, но ве съм си правила труда а забележа знаците...

Както и да е. Станах и излязах от стаята, а после и от къщата. Не можех да стоя повече там. Балът беше след няколко часа и преди това трябваше да свърша нещо. Трябваше да усокоя съвеста си. Качих се в колата на Лиса и отидох там ,където не бях мислела ,че ще стъпя отново, а именно в някогашния ми дом. Когато стигнах почуках на вратата и закачах. Не след дълго вратата се отвори от иконома и когато ме видя първо се изненада,но после ми се усмихна топло радвайки се ,че съм тук.

- Братята ми тук ли са? Трябва да говоря с тях.- казах и той кимна правейки ми път да мина. Вдишах дълбоко и прекрачих прага ,направих още една крачка и влязох в къщата. 

- Те са в кабинета на Флин.- отвърна ми и аз му кимнах и заставих краката ми да ме отведът там. Всяка моя крачка ми костваше голямо усилие. Зад всяко кътче на тази къща се криепа спомени и те изникваха пред мен правейки всичко това още по-трудно. Стигнах до всекидневната, където животът ми се срина отново. Преглътнах мъчително и затворих очи пропъждайки мислите и спомените ми от онази вечер. Не можех да позволя да се срина. Ако го направеш копелето печелише. С решителност ,която мислех ,че не ми е останала закрачих към кабинета и влетях вътре, карайки момчетата да се обърнат към мен видимо изненадани от присъствието ми.