The Devil's daughter

Нима ще се откажеш от нея?

Събудих се от кошмара. Май трябва да поговоря с някой за това. Но странното е , че мисля, че познавам това момче. Както и да е. Взех си душ ,облякох се, гримирах се и тръгнах към къщата. Трябваше да си хвана такси, защото колата беше още на ремонт и вероятно няколко дни нямаше да имам кола.

Таксито спря на улицата на която отраснах. Аз слязох и се загледах в овъглените останки от онова което наричах свой дом. Изведнъж неканени всички спомени и преживявания ,които имах тук с мама ме връхлетяха. Една сълза се спусна по бузата ми. Изтрих я и пресякох улицата. Зад мен спря кола. Обърнах се и видях Ерикс да слиза от колата и да тръгва към мен.

- Здравей. Добре ли си?-попита той.

- Доколкото мога да бъда добре. -отвърнах.

- Не знам какво ще откриеш тук, но може да пробваме.

- Всяко място ,мсеки предмет, всяко нещо има история. Естествено тя не е видима за обикновените хора, но за тези като нас ,за хората които не са обикновени тя може да бъде видима. През изминалата година прочетох много книги и разбрах много неща. Разбрах как да извлечем историята. Трябва ни само предмет макар и изгорен, за да можем да видим случилото се.

- Да действаме! -отвърна Ерикс и тръгна към останките на къщите.
- Какво да направя?-попита.

- Просто постави ръка на нещо което е останало, съсредоточи се и си представи това което искаш да видиш.- казах.

Той докосна една от гредите, затвори очи и се съсредоточи. Минаха няколко минути когато той каза:

- Работи!

- Видя ли какво е станало? -попитах.

- Не.

- Тогава какво си видял?

- Как тичаш цялата омазана с шоколадова глазура и се смееш.

- На колко съм била?

- Не знам. На 4 може би.

- Добре. А сега се съсредоточи и намери това което ми трябва.- казах сериозно.

Той отново затвори очи и се съсредоточи, но този път хвана ръката ми и видението ме заля.

Майка ми стои в дневната срещу черна фигура и го умолява да ме остави. Следващото което виждам е как фигурата забива кинжал в сърцето на майка ми.

Изкрещях и се отскубнах от видението и от Ерикс.
Няколко сълзи се спуснаха по лицето ми и Ерикс ги изтри.

- Всичко ще бъде наред!-каза той.
- Това не беше добра идея. Трябваше да дойда сам.- каза и аз поклатих глава.

- Трябваше да знам! Видя ли кой беше, защото единственото което видях бе черна сянка. Само очартания.

- Аз също.

- Но нещо в сянката ми е познато, сигурна съм!

- Хайде да те изведем от тук.- каза той и ме качи в колата си и потегли. Спря две пресечки преди къщата ми, за да не ни видят братята ми или някой друг.

- Искам да спреш да ми помагаш за това. Искам да спрем да бъдем приятели, защото и двамата знаем, че това е фарс. Отказвам се от сделката .

- Какво? Ами Лиса? Нима ще се откажеш от нея ?

- Не съм казвала такова нещо. Спри да ме търсиш. Това отиде твърде далеч Ерикс. Ти и аз сме от различната страна на войната. Аз винаги ще защитавам Лиса и ще бъда до нея. А и двамата знаем коя страна ще избере.

- Нали си наясно ,че това означава война Елинор?- попита Ерикс.

- Напълно. И ти няма да я спечелиш. Благодаря ти за всичко, което направи за мен. Показа ми ,че можеш да бъдеш различен от това което всъщност си. Но това е фасада. Всичко което се опита да направиш до момента бе със задна умисъл и съм напълно наясно с това. - казах и слязох от колата.

Тпъгнах към имението. След петнайсет минути бях там. Влясох в стаята си и се свлякох. Това което видях неспираше да се преповтаря в главата ми. Смъртта на майка ми се въртеше като въртележка в мислите ми и не спираше. И де да беше само това. Вямаше никакъв смисъл. Сънят, убийството на мама, това ,което се случва между мен и Ерикс. През изминалите седмици той се промени много към мен и най-лошото е ,че започна да ми харесва близоста му.
Объркана съм! В момента не знам какво чувствам, но знам ,че ако продължа това ще излезе извън контрол. Затова най-лесното решение бе да го прекратя.

Станах от пода и изтрих сълзите си. Оправих си грима и въздъхнах. Имах работа за вършене. Щях да разбера кой е убил майка ми дори и ако това ми коства живота...