The Devil's daughter

Какви роли изиграх?

Целият свят е сцена и всички ние сме  актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли, казал Уилям Шекспир. И е бил прав. Само че е нямал и представа какви създания съществуват. Или може би е имал.
Какви роли изиграх през живота си?
Бях кучка и тъпчех всички. После бях момичето изгубило майка си. Сега съм дъщерята на Дявола. И след няколко месеца ще бъда и безсмъртна.
И докато изигравам тези роли се променям. Някой път към лошо, друг път към добро.
Но доброто и злото са относителни. Всеки прави своя избор. Всеки взима решения, които го определят. Няма такова нещо като лоши и добри хора. Всички сме еднакви независимо какви сме или по точно какво сме. И добрите са извършвали злини, и злите са вършили добрини. Делата ни, ни определят. На всеки от нас му се е налагало да взема трудни решения и да избира най-правилното макар и да не е добро за някого. Всички сме правили жертви и компромиси. Все пак всички сме различни. Не сме перфектни . Но ако света беше перфектен нямаше да има смисъл. Животът нямаше да има смисъл...

Много се размислих ,нали? Мисля за онази несъстояла се целувка и последствията от нея. Всичко е пълна каша. В главата ми е пълен безпорядък. Не мога да сформирам правилна и ясна мисъл. Единственото ,което знаем е ,че Ерикс беше прав за Конър. През цялото време го използвах. Като спасително въже. Използвах го ,за да избягам от живота ,който водя. Исках поне за малко да забравя за всичко и да се отдам на насладата и успях. Но Конър плати много висока цена за това. И вината беше моя. Изполвах го и накрая той изгоря ,а не аз. Не трябваше да става така. Сега Мефисто ще трябва да се погрижат и за него.

Но сякаш Конър в момента не бе от голямо значение за мен. Повече ме притесняваше онази несъстояла се целувка. Тя не преставаше да изниква в съзнанието ми. Бяхме толкова близко един до друг,че можех да усетя ментовото ухание на дъха му забиващ се в лицето ми и приятният мирис на скъпия му одеколона. Бяхме толкова близо ,че да  чуя ритъма на сърцето му.  А сърцето му  препускаше сякаш някой го гонеше. Беше грешно. Много грешно. Той бе извършил ужасни неща и съм сигурна ,че ще продължи да  извърша. Той е най-големия враг на баща ми и на Мефисто. Но въпреки това продължавам да мисля ,че има добро у него. След всички неща ,които ми причини и които е причинил аз не го мразя. Не мога. Защото вярвам, че дълбоко в себе си той е добър. Виждам доброто в него. Макар и малко и заровено прекалено навътре мога да го усетя. Аз вярвам във втория шанс и бих му го дала стига да осъзнае грешките си и да иска да се поправи. Но как да откажеш някого от плановете му, когато той се е борил за тях с хилядолетия? 
Не знам какво изпитвам към него. Обърква ме. В един момент е приятен, добър слушател и разкрива части от себе си, които никога не съм мислила ,че съществуват , а в следвашия е зъл и върши злини.
Но си остава и пророчеството. Той ще ме унищожи. Може би само си мисля, че у него има нещо добро. Може би се заблуждавам и той е точно такъв какъвто изглежда.
Не знам нищо. Единственото, което знам, е че трябва да стоя далеч от него.
Така ще е най-добре за всички, особено за мен.