The Devil's daughter

Доста странна година, а?

- Добре. Нямам си никаква идея какво трябва да пишем.- каза Ерикс се строполи на дивана.

- Ами ако си беше отворил учебника и си беше прочел урака щеше да видиш, че имаме въпроси към задачата.-казах раздразнено.- Въобще защо правим това? На теб не ти пука.

Той каза нещо под носа си ,въздъхна и взе учебника от ръцете ми.

- Какво ще работим?-попита той.

- О, не Ерикс... за жалост мисля, че злодейството не е професия. Но пък виж... може да си престъпник или психопат.-казах преиграно.

- Хаха. А ти какво ще си? Саркастична, мрънкаща кучка?-попита Ерикс.

- Това дори не е професия.-казах.

- О, повярвай ми за теб ще направят изключение.

- Хаха. А сега сериозно.- казах гледайки го в очакване, а той само сви рамене.

- Искам да съм детектив.-казах изведнъж и той се разсмя.- Стига де. Не се смей.

- Добре, добре. Щом ти ще си детектив, тогава аз ще съм бизнесмен.-каза той и аз се засмях представяйки си го облечен в костюм с куфарче в ръка бързащ за среща.

- Добре. Колко деца ще имаме? Аз искам пет.-каза Ерикс.

- Ако ще имам деца от някого то няма да са от теб. Нищо лично.-казах.

- И аз не умирам от радост да имам деца от теб. Но това е проект. Пет ме устройват.

- Едно!

- Четири!

- Две! И повече не преговарям.-казах.

- Добре де. Две. Синове.

- Син и дъщеря.-каза и той направи физиономия.

- Къща? Голямо имение с много стаи.-казах ,но тя ме поправи.

- Средна и много уютна къща.

- Горкия нещастник, който те вземе за жена.Права си . Да приключваме по-бързо с това.-каза той.

........................................................................

Два мъчителни часа по-късно късно изпълнени с много смях и още повече противоречия, най-накрая завършихме проекта. Качих се в колата си и се отправих към вкъщи, но по пътя телефона ми звънна. Вдигнах го виждайки, че е Лиса.

- Ало?

- Ало. Може ли са се отбиеш до нас? Трябва да поговорим.-каза Лиса.