The Devil's daughter

Изненада!!!

Изминаха още два дена и днес е тъпия прощален бал. В крайна сметка Лиса и Едуардо успяха да ме склонят да отида и сега се приготвях. Накъдрих си косата с маша и част от нея прибрах назад с малка шнола окрасена с камачета ,а след това се гримирах. Обърнах се и отидох до гардерода, където бе закачена роклята, която щях да нося.Тя беше тъмно синя стигаща до пода.Деклотето и бе веобразно и презрамките падаха отстрани на раменете. На места по полата и имаше орнаменти от дантела придаващи и финност и елегантост, нищо прекалено натрюфено. Прокорах ръка по нея. На допир също бе финна и нежна. Облякох я и си обух сини обувки на токчета в тон с роклята, взех чантичката си и излязох от стаята си . Тръгнах да слизам надолу по стълбите ,а в края им ме чакаха момчетата, които щяха да ме предружат. И тримата бяха облечени в черни смокинги с бели ризи ,но по нещо от костюмите им се отличавеше, за да не са еднакви. Флин носеше фратовръзка, Кол черна папионка, а Едуардо освен черна папионка носеше бяла копринена салфетка с инициалите си в горния джоб на сакото си. Нещо малко ,но отличаващо. Когато слязох застанах пред тях и ги погледнах в очакване. И тримата се усмихваха тъпо и ме гледаха странно ,което ме накара да се разсмея.

- Какво сте ме зяпнали?-попитах през смях.

- Изглеждаш прекрасно!-каза Флин.

- Лал!-допълни Кол.

- Момчета, тази вечер ще изкараме късмет ако някой не и се залепи. Не съм в настроение да чупя носове в този смокинг. - каза и аз се засмях отново, прегръщайки и тримата.

- Ще тръгваме ли?-попита нетърпелимо Кол и аз кимнах. Всички се отправихме към изхода на къщата. Флин и Кол с качиха в колата на Флин ,а аз тръгнах с Едуардо. През целия път мълчахме, но на лицето на Едуардо се бе появила странна самодоволна усмивка. Не издържах и го попитах.

- Защо си толкова весел?

- Нищо конкретно. Просто съм в добро настроение.- отвърна нехайно, но не успя да ме заблоди. Ставаше нещо. Знаех го, но какво?

Едва намерихме къде да паркираме колата. Тук имаше два пъти повече коли от когато и да било, но е разбираемо, щом целия випуск е тук със семейството си. След десет минути струващи ми се като цяло вечност, Едуардо намери място и паркира колата. Излязохме и точно навреме към нас се присъединиха Флин и Кол. С бавни стъпки се отправихме към физкултурния салон ,където се провеждаха танците. Минахме през главния вход и няколко коридора и когато пред нас се появиха двете големи врати на салона музиката се чуваше силно и хора излизаха и влизаха от там. Кол и Едуардо хванаха дръжките на вратите и ги отвориха пред мен. Влязох в залата следвана от братята си. Нямаше и следа от стария физкултурен салон. Навсякъде имаше маса с бели покривки, балони и воали. Беше толкова претъпкано ,че не можеше да се диша, а музиката гърмеше на макс. Тълпата бе смесица от цветни петна. Имаше момичета с всякакви видове и цветове рокли. Къси, дълги, с много тюл, прави, с гол гръб, с дълги ракави, без ракави, розови,лилави, сини, черни... каквото се сетиш.