The Devil's daughter

Къде беше?

Отворих вратата и влязох в къщата.

- Ето я и побойничката!-каза Едуардо закачливо.

- Къде беше?-отвърна ядосано Флин, а Кол ми намигна. Неможах да издържа и се засмях.

- Сериозно! Да не би да има някаква безшумна аларма която известява че идва някой. О, или пък сте ми сложили чип. Като се замисля, сигурно е второто.-казах.

- Не ми е до шегички Елинор.-каза Флин.

- Къде беше?

- Навън. С някой. Който не ви влиза в работата. -отвърнах.

- Стига де! Тя е тинейджър. Не мислиш ли че прекаляваш с контрола, Флин? Все пак и ние сме били на нейната възраст.-каза Едуардо.

- Къде си бил досега?-попитах учудено.

- На много места. Лондон, Париж, Шотландия, Гърция и на много дпуги места. Но Италия е най-хубавото мясно на което съм бил.

- Това е чудестно. Аз никога не съм напускала щата.-казах.

- Може ли да спрем с разговорите за пътувания и да говорим за това което е станало в училище.Сбила си се! И то с крия. -каза Флин.

- Не. По-скоро я наби. Не и даде възможност да отвърне. Което ме кара да се чувствам горд. Но пак си загазила.-каза Хънтър, който туко що влезе през вратата.

- В моя защита тя започна първа. Удари ме и аз се защитих. Какво? Да седя безучастно. А и тя е крия. И ако нямаше да разгневим Ерикс отдавна Мефисто да са я прибрали.-казах.

- Добре ,защитила си се. Но следващият път може и да не можеш .Не е хубаво това което си направила.-отвърна Флин.

- Чакай малко. Тук не става въпрос за боя нали? Нееее. Тук става въпрос за това, че съм момиче. Ако бях момче нямаше да ми четете конско нали? Значи вие можете ,а аз не така ли? Понеже съм момиче и не мога да се защитя.- избухнах.

- Не е така. Не това имаме предвид.- отвърна отбранително Флин.

- Това си е чиста дискриминация. Само защота съм момиче и не съм силна като вас това не означава, че не мога да се защитя. Но чакай ,вие нали сте всемогъщи, непобедими. Вие не сте обикновени момчета, не вие сте синовете на Дявола. Имате много години опит. Какво знам аз?

- В цикъл ли си?-попита Едуардо и аз го изгледах кръвнишки.

- За това говоря. Отивам си в стаята.- казах и се заискачвах по стълбите. От долу се чуха гласове.

- Това пък какво беше?-попита Кол.

- Това беше отвличане на вниманието. Признавам си добра актриса е.- отвърна Флин и аз се усмихнах и продължих към стаята си.

Флин ме познава най-добпе от всики. И знае кога играя. А в този момент аз играех. Трябваше да се измъкна по някакъв начин. А и честно казано повечето, което казах го мисля. Влязох в стаята си ,сложих си по удобни дрехи и взех лаптопа си. Настаних се на леглото и проверих пощата си ,а след това си пуснах нетфлих.

........................................................................

Влетях през вратата на имението си влачейки онази никаквица след мен. Тръгнах да се качвам по стълбите към втория етаж все още влачейкия. Тя хриптеше и по бузите и се стичаха сълзи, а лицето и бе изцапано цялото с кръв. Тя се спъна и падна посредата стъпалата. Продължих да я влача и звукът от болката и ме караше да се усмихна. Бях страшно бесен. Стигнах до втория етаж и я пуснах. 
- Аз какво ти казах!-казах ядосано
- Отговори ми!-изкрещях и стиснах силно брадичката и. Тя извика от болка и струйка кръв изцапа ръката ми.

- Съжалявам!-отвърна подсмърчайки.

- Казах ти да не я закачаш! За каква се помисли? Да не мислиш, че си по-добра от нея? Не,скъпа... Ти се продаде! Продаде се на мен. И това означава, че трябва да правиш каквото ти казвам. А ти какво правиш?

- Съжалявам! Повече няма да се повтори!

- Надявам се. Иначе лошо за теб. Разкарай се от очите ми.-казах и отидох в стаята си. Отидох до масичката по средата и си налях уиски. Отпих от кехлибарената течност и се усмихнах припомняйки си случилото се, а после и лицето на Мариса.

- Елинор Денвърс, опасна си признавам ти го...

Авторска бележка :

Здравейте!

Ето я главата. Съжалявам, че я бавих толкова дълго и че е много кратка ,но нямах никакво време. Дано ви хареса!!!