The Devil's daughter

Но не сте ли чули?

Събудих се с писък отново. Заради същия кошмар ,който сънувах и вчера. Цялата бях обляна в пот. Притиснах краката си към корема и се сгуших.

Не след дълго Флин влезе в стаята ми с гръм и трясък.

- Просто кошмар. Добре съм. Ще се оправя и слизам на закуска.- казах аз, а той кимна след което излезе от стаята.

Очите на момчето не спираха да изникват в главата ми. Имах усещането ,че нещо много лошо предстои. И идването на това зло щеше ме отведе до смъртта ми.
Само, че до коя смърт?
До тази ми като човек или тази като възродила се принцеса на мрака.

Станах от леглото и се запътих към банята, премахвайки всички спомени и мисли за кошмара. Не ми трябват допълнително проблеми над които да мисля.

Съблякох нощницата си и влязох под душа, след като излязо из под душа си облякох черен потник и впити дънки ,гримирах се и слязох за закуска.

- Добро утро.- казах аз и целунах Флин и Кол по бузата. След което заех мястото си.

- Как си?-попита Кол.

- По-добре. Благодаря.

- Снощи не е минало леко.-отбеляза Флин.

- Колкото и да не искам да си призная ,ако не бяха Мефисто , гарваните щяха да ме разкъсат. Никога до сега не съм виждала човек да вярва толкова много в нещо или някой. Все едно мозъците им бяха промити.

- Говорим за Ерикс. Той притежава душите им, Лен. Те напрактика са зомбирани. Ще направят каквото им каже. И ако това ,което си видяла снощи те е стреснало , нямаш си и на представа какви други неща са готови да направят скиите за Ерикс. Биха си удрязали ръката ако той им каже да го направят. И това не трябва да те учудва, защото скоро ще виждаш тези неща всеки ден.- каза Флин.

- Какво имаш предвид с това, че всеки ден ще виждам тези неща?-попитах озадачено.

- Искаше свобода, доказа ми ,че можеш да се грижиш сама за себе си и ти обещах да отпусна каишката. Е ,правя го! От сега нататък вечерният ти час е 24, но задължително трябва да знаем къде си. И вече ще ти казваме истината и няма да пазим нищо в тайна от теб. Ясно?

- Повече от ясно. Благодаря ви!- казах аз и усмивка грейна на лицето ми.

- А сега да поговорим за Лиса.- каза Кол, а усмивката ми веднага посърна.