The Devil's daughter

Накарай ме да почувствам друго!

Падахме стремглаво надолу. Телата ни се сблъскаха с малката декоративна маса сложена долу, чупейки я. Не знам кое е по-лошо, да падна от преблизително четири метра височина на пода или да падна върху масичка. Определено второто. Навсякъде имаше трески забили се в плътта ми. Коя само одраскала ме, коя забита по на дълбоко. Поех си накъсано дъх и усетих металическия вкус на кръвта в устата ми. Всичко ме болеше,вероятно имах някое счупено или пукнато ребро съдейки по болката,  но трябваше да се изправя и да довърша започнатото от Едуардо. 

Той лежеше до мен едва на ръка разтояние и се съвземаше по-бързо от колкото ми се искаше. Претъркулих се и се опитах да се изправя, но краката ми не ме задържаха и аз паднах. Напрегнах всичките си мускули и се изправих отново задържайки се на крака тъкмо навреме, за да ми се нахвърли Едуардо отгоре и да ме повали на земята. Аз лежах под него съпротивлявайки се ,но без успех. По средата на лицето му ,от челото до лявата му буза се спущаше дълбока рана от която капеше кръв и капеше върху лицето ми. Той ми се усмихна злобно разкривайки изцапаните си с кръв някога бели зъби. Със страх гледах как раната на лицето му постепено зараства и избледнява. То се лекуваше, аз не. Нямах никакъв шанс срещу него и той го знаеше. Това беше края. Така щях да умра. 

Той сключи ръце около гърлото ми и започна да ме души. Опитвах се да се боря за всяка глътка въздох, но тя така и не идваше. Гърчех се в ръцете му, дращех го и забивах ноктите си, борех се, но без успех. Той доближи устните си до ухото ми и започна да ми шепне:

- Ще умреш, Лени.Спри да се съпротивляваш и ще умреш по-бързо спестявайки си мъките. Ще умреш както умря и майка ти. Спри да се бориш и приеми съдбата си. Тя я прие и си отиде бързо.- каза и през цялото ми тяло премина гняв и омраза. Мразех го от дъното на душата си. Исках да му причиня същото ,което той е пречинил на майка ми. Исках да преживее същото, което аз преживях. Исках да страда преди да умре. Исках да се моли да умре! Нова вълна от гняв разтърси тялото ми, но имаше и още нещо с нея. Беше сила, мощ. С вик, който мислех, че съм неспособна да надам го отблъснах от мен и той се просна на земята на три метра от мен. Цялото ми тяло бе разтърсено от силна мощ.Усещах силата във вените си. Видях как раните ми се затварят и изчезват напълно сякаш никога не ги е имало. Не губих време и взех един от счупените крака на масата. Той бе тостатъчо остър ,за да прониже нечия плът. Хвърлих се върху Едуардо притискайки го към пода. Забих юмрука си в челюстта му и чух как тя изпуква.