The Devil's daughter

Аз съм Мефисто!

- Кой беше това?-попита Флин, стряскайки ме.

- Мой приятел.-казах.

- Изглеждаше ми като повече от приятел. Как се казва?- попита заповеднически.

- Казва се Конър О'нийл. На 21 е и е пожарникар. Ако си свършил с разпита може ли да си отивам в стаята?Изморена съм.-казах ядосано и тръгнах към стаята си.
Влязох вътре и се метнах на леглото. Телефонът ми извъня и аз го вдигнах.

- Ало?

- Какво е станало с Лиса? -попита Денис.

- Тъкмо щях да ти звъня. Извика ме и ми каза, че се чувства различно, че има нещо ,което крием и , че има нещо около Ерикс. И аз не издържах и и казах, че утре ще и обясним всичко.

- Какво? Сигурна ли си?-попита.

- Не ,но не може вечно да крием от нея. Все някога ще трябва да и кажем. А и вече ми писна да я лъжа.

- Тя няма да те намрази, Лен. По-скоро ще намрази мен.- каза тъжно.

- Не е така. Тя те обича.-казах.

- Както и теб. Но каквото и да стане аз няма да се откажа от нея.-отвърна.

- Аз също.

- Утре ще говоря с нея и после ти. Става ли?-попита.

- Да. Пиши ми като разбере.

- Непременно.

- А сега ще затварям, че съм много изморена.-казах и затворих.

Затворих очи и се отпуснах, а след това заспах.
Гора, скала, вятър, тайнствено момче и отново куршум в гърдите. Нищо ново. Отворих очи и погледнах към тавана. Дори вече не се събуждах с писък и цялата обляна в пот. Вече ми бе все едно. Честно казано, след тирадата, която си дръпнах за щастието се чувствам празна, мъртва. Сякаш в мен няма нищо. Как стигнах до тук? От кучката на даскалото, на която не и пукаше за другите освен за Лиса и майка си, която се мислеше за човек и не вярваше в демони, до това тук. Ходеща развалина, изгнила от вътре. Една сълза се спусна по лицето ми. Понякога ми се искаше сънят ми да се сбъдне. И всичко да свърши.

Телефонът ми извъня и аз го взех от нощното шкафче. Погледнах кой е и извъртях очи.

- Какво, по дяволите искаш? -казах грубо.

- Добро утро и на теб. Как спа?- каза весело Ерикс.

- Наистина ли искаш да ти отговоря?-попитах.