The Devil's daughter

Приятели???

Цяло чудо бе, че намерих място за паркиране. Всички пристигаха и ставаха големи задръствания, но след двайсет минути намерих място и паркирах.
Погледнах се в огредалото за задно виждане и си оправих червилото, след което слязох от колата и се отправих към салона. С Лиса имахме уговорка да се чакаме пред масите с напитки.

Влязох в салона и се огледах. Леле! Бяхме свършили страхотна работа. Отидох към масата с напитки и я видях там.

- Леле! Лис, изглеждаш... Леле!- казах и аз. Тя беше облечена със синя къса рокля.

- Аз ли? Виж се ти!

- Къде е гаджето?-попитах аз.

- Тук някъде.-отвърна.

- Тук съм!- каза Денис. Спря до Лиса и я целуна след което ме погледна.
Но не беше обикновен поглед. Беше от вида на " всичко е под контрол". Аз кимнах и се обърнах към Лиса.

- Свършили сме чудесна работа тук. Невероятно е.

- Мислиш ли?

- Мхм. Е ,няма да ви преча. Оставям ви сами.

- Ти не ни пречиш.- започна да спори Лиса.

- Не мисля така, а и мисля че ще отида да си намеря кавалер.- отвърнах аз и те се засмяха.

Тръгнах към дансинга ,но погледът ми бе привлечен от Ерикс и новата му жертва. Момиче с дълга кафява коса и кафеви очи. Но имаше нещо странно в тях. Тя беше крия! По дяволите! Дотук с безопасността. А и с Ерикс наоколо сега криите щяха да плъзнат като хлебарки из училището. Както и да е! Дойдох да се забавлявам.

След два часа и половина, няколко танца с Браян, с който бяхме заедно в часа по икономика и химия и много пунш, бях капнала.
Изведнъж се разнесе валс и всички захочнава да танцуват.  Аз танцувах с Браян, но изведнъж някой ни спря.

- Може ли?- попита Ерикс Браян и той ме отстъпи.

- Здравей! -каза ми той, но аз не отвърнах.
- Браян а?

-Какво те засяга?-отвърнах му.

- Нищо. Просто съм любопитен.

- Приятелката ти да не се сърди.-подхвърлих.

- Тя не ми е приятелка.- отвърна и се усмихна.

- О! Не изглеждаше така.

-Виж нямам намерение да се карам с теб.-отвърна той.

- Тогава какво искаш?

- Да бъдем приятели.

- Приятели? Аз и ти?-попитах и се засмях.

- Не виждам какво му е смешното.

- Имал ли си някога истински приятел Ерикс. Подчинените ти не се броят. Не виждам как някой може да поддържа приятелски отношения с теб. Още по-малко пък аз. Не съм глупава. Искаш нещо. Но въпроса е какво е то?-казах.

- Нищо не искам.

- А аз не ти вярвам.-отвърнах.

- Опитвам се да променя това.-каза и ме завъртя.

- Защо?

- Защото ти си различна!-отвърна.
- Ами ако обещая да оставя Лиса намира?-попита .

- Наистина ли ще го направиш?

- Ако спреш да се държиш така.

- И какво очакваш от мен?

- Не знам. Да ме изслушваш.

- Значи ще играя ролята на психолог?

- Нима приемаш?

- Ако така оставиш Лиса. Но имам още едно условие.

- Какво е то?

- Ще спреш да взимаш душите на учениците.

- Добре.

- Надявам се да не съжалявам.- отвърнах.

- Няма.

Песента свърши и момичето на Ерикс дойде.

- Ето те и теб. Търсих те навсякъде.

- Тук съм.- каза той и я целуна.
-Това е Елинор. Елинор това е Мариса.

- Може ли вече да си ходя?- попитах Ерикс.

- Приятелите не се държат така.

- Кой е казал ,че съм добър приятел? А и доверието и приятелството се печели. Обещах ти ,че ще спра да се заяждам с теб, което впрочем е много трудно. Но няма да играя този театър. Искаш да сме приятели? Добре. Но не очаквай от мен да се държа сякаш съм ти приятелка от години.

- Как смееш да му говориш така?-попита Мариса ,а глупавото и и невинно изражение бе заменено със сериозно и раздразнено.

- Мисля че не разговарям с теб.- отвърнах.
- Ще се видим после, приятелю.- казах на Ерикс и си проправих път през тълпата.

- Какво искаше?-попита Денис идвайки при мен.

- Досаждаше ми.

- Нали не ти направи нещо?

- В салон пълен с тинейджъри. Не мисля че би опитал.- отвърнах аз .

- Просто внимавай. Става ли?- попита загрижено.

- Какво щях да правя без теб. За толкова кратко време ми стана като брат. Ще внимавам!
Обещавам! А сега отивай при твоята дама.

- Отивам! И Лен... и аз те чувствам като моя по-малка сестра.- отвърна той и се изгуби в тълпата.

Беше ми скучно. Ерикс развали настроението ми. Реших да се прибера, а и беше станало късно затова си тръгнах. Качих се в колата си и потеглих към вкъщи. Когато пристигнах оповестих братята ми или по-точно минах през разпит за това как е минало и какво сме правили и след това си легнах.