The Devil's daughter

Това не е истина!

Беше настанал истински хаос. Всеки се провикваше през друдия. Изразяваше мнение и търсеше решение. Флин и Кол търсиха из старите книги за подобни случаи. Денис разказа на братята си, които също се включиха и започнаха да се опитват да разберат какво се случва с мен. Лиса стоеше до мен. Едуардо отиде да търси още книги. Но само Хънтър си стоеше и изглеждаше спокойно, което ме навежда на мисълта, че знае нещо. Или може би се прикриваше добре. 

Всички бяха изпаднали в шок и се страхуваха. Аз също се страхувах. Но една по-голяма част от мен се надяваше. Надяваше се, че ще си остана човек. Но аз не бях нали? Станах от дивана на който седях и застанах до Луцифер.

- Трябва да говорим.- казах и му посочих кабинета на Флин. Той ме последва и когато влязохме вътре аз затворих вратата и го погледнах. 

- Има ли някаква вероятност да не съм ти дъщеря?-попитах го рязко, но неловко и малко тъжно, и малко обнадеждено... Той ме изгледа свирепо. Самодоволната усмивка, която красеше устните му я нямаше. Изчезна, когато разбрахме, че нещо с мен не е наред.

- Как може да ми задаваш такъв въпрос? Разбирасе ,че си ми дъщеря. Ти не си ли се поглеждала в огледалото? Приличаш повече на мен отколкото на майка си и го знаеш.- каза ядосано.

- Да ,но ако приликата е само съвпадение? Не мога да си го обясня по друг начин...

- Аз мога! И не е само приликата. Ти си част от мен. Моя плът и кръв и аз усещам това.-каза и преди да съм го попитала той вдигна ръка спирайки ме.-  Усещам кръвта си, която тече по вените ти. И може би това има връзка с гените ти.- отвърна.

- Как така?

- От където и да го погледнеш ти си дъщеря на двама паднали ангела. Технически ти не си човек. У теб няма нищо човешко. Докато при момчетата е различно. Майките им бяха хора. Затова те трябваше да минат през промяната ,за да отключат тази си страна.-отвърна и прихванах мисълта му.

- Ами майката на Мефисто?-попитах.

- Тя не беше паднал ангел.-отвръща.

- Значи казваш, че не съм преминала през промяната защото не се нуждая от такава?- питам и той кима.

- Така мисля.-отвръща.

- Главата ме заболя.- казах и седнах на един стол.- Ако е така да кажем на останалите да спрат да търсят.