The Devil's daughter

Причини ли ти нещо?

Влязох в училището и се огледах. Не виждах никой нито Лени, нито Денис.

Изведнъж вълна от умора ме връхлетя внезапно. Напоследък ми ставаше нещо. Често се измарях, виеше ми се свят, ядеше ми се повече и държанието ми се променяше. Знам ,че звучи като симптомите за бременност, но аз няма как да съм бременна, защото съм все още девствена. Значи трябва да е нещо друго. Но какво?

Някой ме избави от мислите ми прегръщайки ме през кръста.

- Здравей!-прошепна в ухото ми Денис.

- Здравей!-отвърнах и се обърнах към него, след което се надигнах на пръсти и го целунах.

След като се отделих от него той надяна една самодоволна усмивка, но тя веднага посърна. Обърнах се и видях Ерикс.

- Ти сериозно ли? Защо двамата с Елинор не го харесвате? Казвате ,че е лош и опасен, но никой не ми казва защо?- отвърнах ядосано.

- Скоро ще ти кажа. Обещавам ти! А сега нека не си разваляме настроението. Става ли?- каза той.

- Добре.

- И така... какви са ти плановете за днес?

- Ами... училище, после ще се събираме с училищния съвет, защото скоро наближават таз годишните танци по-случай 127 годишнина на училището и после съм свободна.

- Искаш ли после да излезем?

- Зависи. Къде ще ме водиш?- попитах.

- Изненада!- отвърна той.

- Ооо! Сега цял ден ще мисля за това.

........................................................................

- Хей! Накъде без мен?- попитах аз и застанах до Лиса и Денис, хвърляйки им по един поглед.

- Без теб накъде?- попита съркастично Денис.

- Та какво правите?-попитах.

- Говорим си.- отвърна Лиса.

- Официално ли е?-попитах изведнъж.

- Какво?- сепна се Лиса.

- Надявам се!- отвърна Денис и Лиса се изчерви.

- Да, официално е.-отвърна Лиса и Денис я целуна.

- Радвам се за вас!- отвърнах аз и звънеца би.
- Гадост!-казах и двамата се засмяха.

........................................................................

Часовете свършиха ,събрахме се със съвета и сега времето си беше само мое. Качих се в колата и потеглих към моето място.
Веднага щом стигнах слязох от колата и тръгнах към беседката. Седнах там и се замислих за всичко, отново.
Шум от стъпки ме избави от мислите ми. Обърнах се и видях Ерикс.

- Съжалявам, не знаех, че има някой тук.- отвърна той.

- Да бе. Сякаш колата с размери на кон край пътя е незабележима.

- Аз не идвам от там.- отвърна той.
- Може ли?- попита и посочи беседката.

- Не ,заето е! Не виждаш ли?-попитах.

- Хах. Още ли ще продължаваме с това?- попита той.

- С кое?- попитах.

- С всичко това. Добра актриса си Елинор, но не чак толкова.- каза той и се приближи към мен, а аз се изправих.

- Какво означава това? -попитах, а той се подсмихна.

- Знам, че се преструваш. Всъщност истината е ,че си падаш по мен и сега копнееш да ме целунеш.- каза той и се приближи към мен, опитвайки се да ме целуне.

Аз спуснах ръката си и му ударих шамар, който го накара да извърне глава, а май и му цепнах устната. Браво на мен!

- Ако още веднъж се опиташ да ме приближиш, камо ли пък да ме целунеш ще те убия. Ясна ли съм?- казах и тръгнах да си ходя, но той хвана ръката ми и рязко ме издърпа към себе си.

- Виж какво писна ми от твоите игрички и фасони. Коя си ти, че да се държиш така с мен? Знаеш ли кой съм аз? Питам те?-изкрещя в лицето ми.

- Много добре знам Ерикс Мефисто.- казах и очите му се разшириха.

- От къде...?-опита се да каже, но аз го изритах в слабините и побягнах към колата. Влязох вътре и потеглих с бясна скорост, поглеждайки постояно в огледалото за обратно виждане.

Той може да ме догони. Когато си пожелае, може да ме догони. Да изникне на пътя и да ме накара да спра колата. Може да ме убие по всяко време, когато си пожелае. Вдишах дълбоко и ускорих скоростта. Веднага щом имението изникна пред мен аз спрях колата и излязох.

- Елинор, какво...?- прекъснах Едуардо и го прегърнах, а една сълза се търкулна по бузата ми.

- Какво е станало?-попита притеснено.

- Ерикс... той знае, че знам кой е... той...

- Причини ли ти нещо?- попита Едуардо хващайки ме така, че да погледна в очите му.

- Не. Не знам какво щеше да направи, но ме изплаши доста и аз... просто ми излезе от устата. Аз не исках.

- Всичко е наред! Вече си в безопасност.- отвърна той и ме прегърна.
- Аз съм тук. И ще бъда до теб. Ясно?

- Ясно!