The Devil's daughter

Здравей!

Събудих се с писък. Цялата бях обляна в пот и чувствах ужасна пронизваща болка в сърцето си. Знаех, че е породено от кошмара ми. Но досега никога не бях изпитвала такава болка.

- Кошмари?-попита нечий женски глас.

- Да.-казах и затворих очи, но изведнъж се осъзнах и се надигнах от леглото.
- Какво по дяволите?

Висока и стройна жена с черна коса и мургава кожа стоеше срещу дрешника ми и разглеждаше дрехите ми. Тя бе облечена доста екстравагантно ,цялата в кожа от главата до петите .

- Трябва да ти призная имаш доста добър вкус.- каза и се обърна към мен. Разтърках очите си опитвайки да се събуся от странния сън. Не помогна... може би поради факта ,че това не беше сън.

- Ъъ, коя си ти и какво правиш в стаята ми? Не мога да повярвам. Казах на Едуардо, че може да си води бройките ,но само ако не влизат в стаята ми.

- Едуардо?Моля те наистина ли мислиш, че бих спала с някой като него?-попита с насмешка.
- О, стига де! За пръв път ли виждаш демон?

- Ти как мислиш?-попитах реторично.

- Аз съм Мейз.-каза тя.

- Елинор.- отвърнах.

- Знам коя си.-каза тя.

- Защо си тук? Какво искаш?-попитах.

- Явно и ти не си по празните приказки.-подметна.
- Тук съм по работа и мисля, че ти ще ми помогнеш. -каза тя.

- И защо мислиш ,че ще помогна на непозната при това демон, нахлул незнайно как в стаята ми?-попитах.

- Защото когато разбереш за какво говоря доброволно ще ми предложиш помощ.-отвърна.

- Мейз, къде си?-чу се гласът на Флин. А след това той влезе в стаята ми и се закова на място ,когато ни видя.

- Какво става мамка му?-извиках на Флин.

- Ъъ.. Лени..-заовърта той.

- Флин няма цял ден да те чакам да ми увърташ. Какво става? И коя е тя?-попитах изнервено.

- Това е Мейз.-отвърна.

- Това вече го знам.-казах и Мейз се засмя гледайки как Флин се опитва да ми обясни случващото се. Той въздъхна и каза:

- Облечи се и слез долу. Ще ти обясним какво става.-каза той.

- Най-накрая. -отвърнах аз и станах от леглото влизайки в банята. Взех си душ и когато излязох нямаше никой в стаята ми. Преоблякох се и слязох долу. Момчетата и Мейз се намираха в библиотеката. Мейз се беше излегнала на едното канапе сякаш си бе у дома, Кол седеше на другото и не я изпускаше от поглед, Флин крачеше нервно напред назад, а Едуардо стоеше до прозореца и пиеше уиски. Къде беше Хънтър?