The Devil's daughter

Това да не би да е...

Събудих се от алармата на телефона ми. Протегнах се, взех телефона и спрях алармата. Беше 8 сутринта. Трябваше да се оправям за училище.

Взех си душ и си облякох тъмно син потник, черни дънки и черното ми кожено яке. Сложих си лек грим и слязох долу. Нямах никакво намерение да се виждам с братята си. Особено със Флин. Не и след снощи.

Подминах трапезарията и прислужницата, която настояваше да закуся ,взех си ключовете за колата и излязох от къщата. Качих се в колата и тръгнах за училище.

Паркирах колата и се отправих към входа на училището.

- Здравей!- каза Денис ,опитвайки се да поддържа моето темпо.

- Здравей!-отвърнах аз.

- Всичко наред ли е?- попита той.

- Вчера опознах и тъмната страна на братята ми,за която ми каза. Но, да всичко е наред.- казах аз и отворих шкафчето си и оставих учебниците вътре.

- Направиха ли ти нещо?-попита сериозно.

- Не. Поне за това съм сигурна. Те никога не биха ме наранили. Но Флин доста ме стресна. Както и да е. Какво става с теб Лиса?

- Нищо.-каза той видимо притеснен.

- Нищо ли? И нямаше цуни гуни когато си тръгнах?

- Говорихме си и после я изпратих до тях... и я поканих на среща.-каза той и аз плеснах с ръце.

- Това е чудесно.

- Притеснявам се.

- От какво? Не си ли излизал с момиче и преди?- опитах аз риторично и той поклати глава.
- Наистина ли?

- Знаеш какво съм! Не мога да излизам със смъртни. Никога не съм имал дълга връзка. Всичко е... е знаеш. Но наистина харесвам Лиса.

- Знаеш ли какъв ви е проблемът? Вглъбявате се че на всяка цена трябва да накарате момичето да се влюби във вас. Не мисли за това. Мисли за чувствата си към нея. За това което тя изпитва. Направи я щастлива и не я плаши. И всичко ще стане от самосебе си.- отвърнах аз.

- Как така си нямаш приятел?-попита Денис.

- Трудна съм за обичане. Предполагам.- отвърнах аз.

- Ти си добър приятел.

- Ти също.

- Здравейте!- каза Лиса вървейки към нас.

- Здравей!- казах аз и я прегърнах.

- Ъъ... здравей!- отвърна Денис притеснено, а Лиса се изчерви.

- И така. Часовете почват след пет минути и по-добре да тръгваме.- каза и хванах Лиса под ръка.
- Ще се видим после ,Денис.- казах и му намигнах.

- И така. Разказвай! Среща?

- От къде знаеш?- попита тя.

- Денис! Той наистина те харесва.

- Така ли?-попита Лиса.

- Ами ти? Харесваш ли го?

- Да. И то много.

- Радвам се за теб. Обещавам след училище ще дойда у вас и ще си поговорим на дълго и на широко и ще ти помогна да се оправиш за срещата, но сега литература.- казах аз и тя се засмя.

- Какво щях да правя без теб?-каза тя и ме прегърна.

~ няколко часа по-късно ~

Беше последният час. Физическо. Момичетата от мажоретния състав се бяхме отделили от другите и репетирахме съчетанията си когато момчетата и момичетата се насъбраха около скамейките на игрището.

- Какво става?- попита Лиса.

- Да разберем.-отвърнах аз и отидохме да видим.

Застанахме до Денис, който също се опитваше да види какво става ,но без успех. Няколко момчета и момичета се отместиха и ни разкриха момче със светла коса и светли очи на пръв поглед обикновено момче, но всъщност беше някак различен. Не беше обикновено момче. Той излъчваше мрак и потайност. Не ...той беше мрака. Но не беше само това. Той ми беше познат от някъде. Много познат. Огледах го още веднъж и тогава ми просветна. Погледнах и към Денис. Той изглеждаше като попарен.

- Това да не би да е...

- Ерикс.- довърши Денис, вместо мен.

- По дяволите!

Ерикс се обърна към нас и щом видя Денис, се усмихна лукаво и му помаха.

- Познаваш ли го?- попита Лиса.

- Нещо такова.-отвърна Денис.
- Не го доближавай!

- Моля?- попита Лиса.

- Този е опасен ,Лиса! Моля те не го доближавай и избягвай контакт с него. Не му вярвай!

- Но защо?

- Просто, моля те послушай ме! Ще ти кажа ,но не сега. Ще ми се довериш ли?

- Да.-отвърна тя ,след което той погледна към мен и аз му кимнах в отговор.

И ако това не беше чудесен завършек на деня?