The Devil's daughter

Защо се скарахте?

След като Денис си тръгна, аз се обърнах към Лиса.

- Лис, искам да ти се извиня за вчера и за това с гарваните. Просто напоследък наистина ми се струпа много.

- Знам. И те разбирам. Няма нужда да ми се извиняваш. Всичко е наред.- отвърна тя и ме прегърна.

- Добре. Като заговорихме за братя... Може ли да ми дадеш някоя от твоите дрехи, защото наистина в момента нямам намерението да виждам физиономията на някой от братята ми.

- Разбира се. Хайде.- каза тя и се качихме в колата ми. Аз запалих двигателя и потеглихме към тях.

- Лен?- каза Лиса, или по скоро попита след известно време.

- Да?

- Защо се скарахте?- попита тя.

- Обичайното. Не ме разбират. Държат ме настрана от всичко и това ме дразни.

- И това ще мине. Спокойно.

- Надявам се.- отвърнах аз.
- Искам да те питам нещо.

- Давай.- каза тя.

- Какво мислиш за Денис?- попитах аз и тя се изчерви, което ме накара да се усмихна.
- Симпатичен ти е, а?

- Не е вярно. Та аз дори не го познавам. Което ме кара да се питам ти от къде го познаваш?

- Нов е. Луташе се из коридорите и не знаеше на къде да поеме. Беше жалка картинка ,затова отидох и се запознах с него и после го упътих, но тъй като имахме още време, излязохме навън и му разказах за училището. Според мен ще си отивате.- казах аз.

- Престании!- отвърна тя и се засмя.

- Защо? Казвам истината.- отвърнах аз и спрях пред тях.
С Лиса слядохме от колата и влязохме в къщата.

- Сами сме. Нашите са на работа.- каза тя и тръгна към стаята си.

- Добре.- отвърнах аз и я последвах.

Влязохме в уютната и перфектно подредена стая на Лиса. Тя отиде до гардероба , а аз седнах на леглото.
Тя извади от гардероба две черни рокли. Едната с къс ръкав, а другата с презрамки .

- Е, коя искаш?- попита ме тя. Аз погледнах роклите и казах:

- Тази с презрамките ще ти отива повече. Облечи нея.

- Добре.- каза тя и ми подаде другата рокля.

Облякохме се , след което си направихме сандвичи , изядохме ги и тръгнахме.

Паркирахме колата пред училище и отидохме при Денис ,който ни качаше на пейката от по рано.
Той беше облечен със черна риза и черни панталони.

- Готови сме!- казах аз ,за да привлека вниманието му.

Той се обърна към нас и когато видя Лиса ахна.

- Какво?- каза тя.

- Нищо. Просто си много красива.- каза той и тя се изчерви, а аз не можах да не се усмихна.

- Ще тръгваме ли?- попита той.

- Хайде.

Ние тръгнахме към църквата. Когато пристигнахме там беше цялото училище и семействата на загиналите. Ние седнахме и не след дълго церемонията започна.

........................................................................

Почукване на вратата прекъсна заниманията ми. С раздразнение казах:

- Какво искаш?

В стаята влезе един от моите слуги.

- Господарю, имаме лоши новини.

- Махай се!- казах студено на голата кучката в леглото ми.

- Стига де! Поне да довършим започнатото.- започна да мрънка.

- Вън!

- Добре де.- каза тя, взе дрехите си и излезе гола в коридора. Което не остана незабелязано от подчинения ми.

Аз взех боксерките си и ги обух.

- Кажи!

- Всичките ни скии в Манчестър са били обити.

- Манчестър? Припомни ми ситуацията там.

- Повечето скии бяха около осемнайсет годишни. Всички учеха в една гимназия.- отвърна подчиненият ми.

- Явно братята ми пак са действали. Но това е необичайно. Не може да са убили абсолютно всички ,без някой да не им е казал, кои са. А може би въпросният човек е анаво?- казах аз и премислих възможностите.

- Отмени срещите ми.- казах аз.
- Ще си направя малка екскурзия до Манчестър...