The Devil's daughter

Къде отиваме?

След като Ерикс ме пита дали съм гладна запали колата и потегли.

- Къде отиваме?- попитах.

- Да ядем.- отвърна той.

Половин час по-късно Ерикс отби и паркира на паркинга на един ресторант за бързо хранене.
Слязохме от колата и влязохме вътре. Седвахме на първото свободно сепаре и сервитьорка дойде да ни даде менютата.

- Здравейте, аз съм Джин и аз ще ви обслужа. Заповядайте менютата. Когато сте готови ще дойда.- отвърна тя неоткъсвайки очи от Ерикс, което ме накара да завъртя очи. Джин даде менютата и отиде при другите маси.

- Винаги ли е така?-попитах.

- Как?

- Така. Всички момичета да са в краката ти.

- Ти да не ревнуваш?

- Аз ли? И от какво? Тъкмо спря да не ме дразниш чак толкова. Не си развяй постижението. А и просто ми е любопитно.-отвърнах и се засмях.

- Щом казваш. Е ,какво ще ядеш?

- Мм. Не знам. Ти?

- Избрахте ли?-дойде и каза Джин.

- Да. Бургер с пържени картофи и кола.-отвърна Ерикс.

- Чийзбургер с двайна порция картофи, лучени кръгчета, две гофрети с шоколад и кола.- казах аз и ченето на Ерикс увисна.

- Добре. Ще ви донеса поръчките след малко. - отвърна сервитьорката и тръгна.

- Какво ме зяпаш?-попитах.

- Ще изядеш всичко това?

- Ако ми стигне. Ако не ще си поръчам още.- отвърнах нормално.

- Как? Чакай не искам да знам.

- Винаги съм имала такъм апетит.- отвърнах.

След като Джин ни донесе храната и се наядохме се върнахме в колата и потеглихме към Манчестър. Пътувахме около 4 часа, заради катастрофата по пътя. И колкото и да ми е странно да го кажа, но с Ерикс ми беше накак приятно. Не казвам, че съм си променила мнението за него. Просто беше някак различно. Не мога да го опиша. Ъъххх!!! Толкова е объркващо. И това което каза мъжът за сянката в къщата.
Поне вече знам със сигурност ,че пожарът не е бил случаен. А сега остава да разбера кой е бил там.

- За какво мислиш?-попита Ерикс поглеждайки ме.

- За думите на мъжа.- отвърнах и Ерикс отби.