The Devil's daughter

И тогава шокирън осъзнах нещо...

Прибрах се с Бруно на ръце и с торби пълни с всякакви неща за него. Останових, че няма никой вкъщи освен иконома. Защо ни беше нужен иконом? Може би защото момчета не можеха да се оправят с къщната работа? Разбираемо е след опита на Кол да сготви и този на Хънтър на пусне пералнята...

Както и да е. Качих се в стаята си и поставих Бруно на леглото. Разопаковах нещата ,които му купих. Постаних малкото му креватче до леглото ми, но се съмнявам , че ще го използва, защото вероятно ще спи при мен. Не се сдържах и се снимах с него пращайки снимката на Лиса и Конър.

" От кога имаш куче?"-написа ми Лиса.
"Флин ми го подари. Но това не значи ,че съм му простила"
" Много е сладък. Имам новини!"
"Какви?"
"Тази вечер ще има парти край гората, на обичайното място. С Денис ще ходим и защо не доведеш Конър?"
" Защо не? От колко почва?"
" Осем."
"Ама до осем има два часа. Защо не каза по-рано?"
"Бях заета ;)"
"Добре. Тогава ще се видим там"-написах и в този момент получих съобщение от Конър.

"Сладурче!"- написа Конър.
" Нали? Брат ми ми го подари, като извинение"
" Не говорих за кутрето ;)"-отвърна той и аз се изчервих.
"Имам предложение за теб. Тази вечер ще има парти близо до гората и ако искаш може да отидем."
" Звучи чудесно. От колко е?"
"Осем"
"Тогава да те взема в 19:40?"
"Става! До тогава"
" Чакай! Не ме оставяй!"
"Няма време. Трябва да се приготвя. Ще се видим след час и нещо♡"- написах и оставих телефона си.

Погалих Бруно и влязох в банята да си взема душ. След това се изсоших, облякох бял потник и черна права пола, и вързах косата си на опашка. Гримирах се и бях готова. Погледнах към телефона. Беше 19:35. Конър щеше да е тук всеки момент. Слязох долу и казах на Хънтър, че излизам, след което излязох отвън ,а Конър вече бе тук. Влязох в колата му и го целунах.

- Липсваше ми!-отвърна той и ме целуна отново.

- И ти на мен.-казах и той потегли.

Десетина минути по-късно се намирахме в началото на гората. Оставихме колата там и тръгнахме пеша към мястото на партито. А то беше изоставена хижа на не повече от киометър. Мястото го бяха намерили дванайсетокласници преди три години и от тогава го използвахме за партита. А причината да го използваме е защото мястото бе огромно и бе в гората ,където шансът да се появи полиция е много малък.

С Конър вървяхме хванати за ръце и си проправяхме път през дърветата.

- Обичам гората.-казах и вдишах дълбоко.