The Devil's daughter

Вън!

Денят минаваше много бавно. Оставаше още един час и едвам издържах да стоя тук около всички тези хора. Усещах как се задушавам. Странно, защото това е училище и колкото и да не ми харесва да прекарвам целия си ден тук никога до сега не се бях чувствала така. Огледах всички тези лица - познати и непознати. Оставаше още един месец до рожденния ми ден и два до завършването. Замислих се за живота им след гимназията. Всички щяха да се разпръснат и да следват мечтите си, да правят и ходят където си поискат. Ами аз? Имаше ли бъдеще за мен? Щях ли да имам възможността да отида в колеж, да си намеря приятели, да обиколя света, да създам семейство? Или щях да умра, както гласи пророчеството? Знаех, че това може и да е Ерикс ,но везните клоняха в негова полза. Пророчеството започваше да става истина малко по малко и предстоеше да разберем какво е отредила съдбата за нас. Но вече знаех, че аз ще умра. Както винаги той щеше да се спаси . 

Звънецът би изваждайки ме от размислите ми.  Изчистих ума си от всякакви подобни мисли и се съсредоточих за следващия час ,който ми оставаше. Имах история заедно с Лиса и Том , а след това Едуардо щеше да ме взече от училище и да ме закара у дома.

Влязох в стаята и седнох на обичайното си място, на предпоследния чин близо до прозореца. Почти веднага след мен влезе и Лиса и седна до мен.

- Здравей отново.- каза тя и ме дари с една от нейните очарователни и топли усмивки.

- Хей.- отвърнах.

- Какво става? Познавам този поглед. Не си добре.- каза разтревожено.

- Знаеш какво става. Но това няма значение сега. Трябва да се съсредоточим над последните два месеца. Те са важни. - отвърнах и.

- Наистина ли остават само още два месеца? Сякаш вчера започнахме училищи. От тогава се случиха толкова много необикновени и неочаквани неща. И като заговорихме за неочаквани неща, къде е Том?- попита Лиса и аз се замислих над въпроса и.

- Не знам. Не съм го виждала от обяд. Какво ли е намислил?- казах и и се замислих над отсъствието му. Господинът влезе и часът ни започна. С Лиса си не говорехме през часа. И двете се бяхме съсредоточили над урока. Когато часа свърши си взехме нещата и се сбогувахме. Тя тръгна с Денис ,а аз се качих в колата на Едуардо и потеглихме.

- Как мина училището, дечко?-попита ме той.

- Първо не ме наричай така и второ не ти пука.