The Devil's daughter

Ти си това ,което си!

Днес беше деня преди първи април и всички гимназисчета бяха в училището и погаждаха номера. Какви деца! Има много по важни неща от това да намажеш няколко стола с лепило. Човеците бяха много глупави. И се уверявах всеки ден в това. Станах от черния си кожен диван пред канината в хола и отидох до минибарчето. Взех си една чаша и налях от любимото си уиски в нея. Понесох я към устата си и тъкмо щях да отпия от блажената течност ,когато остра болка прониза главата ми. Изтървах чашата на пода и се хванах за главата. Нещо ставаше с някой от скиите ми. Изведнъж неканен спомин мина през съзнаниета ми като ясен и слънчев ден.

Видях Конър и Елинор. Те се бият, Конър взема преимущество над нея, но след това тя поема контрола. И го убива...
Споменът изчезна ,а с него и острата и силна болка в главата ми. Бавно седнах на дивана,поемайки си накъсано дъх и преосмислих всичко още веднъж и най-вече един много важен въпрос: Какво означава това за мен?

Силно притеснение се намести в съзнанието ми. Трябва да разбера как е Елинор! Самата мисъл, че може да е пострадала или по-лошо... че можеше да е мъртва ме ужасяваше до дъното на душата ми. Не мога да си представя тя да умре. Но защо по дяволите изпитвам такива чувства? Тя ме кара да изпитвам чувства, които не съм изпитвал никога досега. Чувства ,които бях забравил, че притежавам. Това беше грешно! Аз съм Ерикс. Аз съм зъл и имам една едничка цел. Да превзема Ада. И не трябва да някакво момиче да ме отклонява от тази цел!

........................................................................

Бях се вцепенила. Не знаех къде съм, какво правя и какво става. Съзнанието ми си бе отишло. Бе се свило в един тъмен ъгъл от ума ми и не се показваше. На негово място бе дошъл шокът . Не можех да мръдна. Стоях и гледах към окървавените си ръце и застиналото тяло на Конър ,а сълзи се стичаха по лицето ми. Какво бях направила туко що? Не мога да повярвам, че преминах тази граница. Аз го убих. Убих го!

Някой ме хвана и почта да ме тресе опитвайки се да ме извади от шока ,но не виждах нищо друго освен празнината в очите на Конър. Някой нещо ми говореше, но не чувах нищо друга освен бързото биене на сърцето ми. Изведнъж бях поведена на някъде. После спряхме и чух звука на вода. Огледах се. Намирахме се в банята с Лиса. Тя намокри малко хартия и започна да бърше лицето ми.

- Лени, съвземи се!-каза ми.

-Убих го! - бе единственото, което излезе от устните ми.