The Devil's daughter

Трябва да я защитя!

- Прибрах...-казах и застинах посредата на изречението, влизайки в къщата. - се...-довърших изненадана, че за първи път няма никой ,който да ме чака да се прибера. Беше тихо. Сякаш нямаше никой. Влязох в кухнята и намерих иконома ни.

- Къде са всички? -попитах.

- Не знам, госпож... Лени. -поправи се иконома, казвайки името ми.- Изникна им нещо спешно и всички излязоха. Казаха да им се обадиш щом се прибереш.

- Добре. Лека вечер.

- И на теб.-отвърна той и аз се качих в стаята си. Седнах на леглото и звъннах на Хънтър. Той вдигна след второто позвъняване.

- Ало?-изкрещя в слушалката опитвайки се да надвие шума ,който се чуваше.

- Какво става? Къде сте? Чакай малко, на дискотека ли сте? И аз се притеснявам за вас. Не мога да повярвам.

- Не е каквото изглежда. Ще ти обясним утре сутринт, когато се върнем. Искам да провериш добре охранителната система и дали са заключени прозорзите и вратите.

- Това място е по-защитено и от белия дом. Няма за какво да се страхуваш. И преди съм оставала сама , а и напрастика не съм сама. Иконома е тук. Така че се забавлявайте и дано до утре да сте измислили правдоподобно извинение. Лека.-казах и понечих да затворя ,но той ме спря.

- Чакай! Лен знам, че напоследък се случиха много неща, но искам да знаеш, че макар и да нямахме много време да се опознаем ти влезе в живота ми изневиделица и стана много значима за мен. Обичам те! Не го забравяй и не си мисли, че не е така. Пази се!-каза ми той.

- И аз те обичам! Но защо говориш така, сякаш се сбогуваш? Не разбирам!

- Ще говорим утре. А сега заспивай!-каза и затвори.

Дискотека значи. Още ми е трудно да повярвам. Живея с тях година и нещо и останах със заключението ,че тези момчета нямат личен живот и никога, ама никога не се забавляват. Ама явно съм грешала. Кой знае какво правят когато ме няма? Както и да е.

Но защо Хънтър говореше така сякаш нямаше да го има дълго време? Нищо не разбирам. И това ме плаши.

Прозях се. Толкава ми се спеше. Май алкохолът ме е хванал. Легнах на леглото без въобще да си направя труда да се преоблека или поне да се пъхна под завивките. Затворих очи и се приготвих за поредния път, в който ще сънувам как умирам...