The Devil's daughter

Искам да живея!

Събудих се и останових, че Елинор не беше до мен.Защо ли имах чувството, че случилото се на хижата се повтаря. Надигнах се в леглото и я видях да стои на терасата и да гледа към гората. Беше с разкъсаните си и изцапани с кръв дрехи. Станах и отидох при нея. Явно усетила присъствието ми заговори.

- Мислех си и най-накрая стигнах до едно заключение. През цялото време си знаел коя съм нали? Знаел си чия дъщеря съм.- каза с равен тон лишен от всякаква емоция. Аз се приближих до нея и се зегледах в гората.

- Така е. Досетих се.- признах си, нямаше смисъл да лъжа.

- Кога?

- Мисля че винаги съм го знаел, но отказвах да повярвам. Постепенно си дадох сметка чия дъщеря си всъщност.- казах и се вгледах в лицето и и не намерих нищо познато в него. Имаше големи и сини кръгове под очите. Очите и бяха все още зачервени, но искрата в тях я нямаше. Сега бяха празни и някак чужди. Елинор, която познавах беше мъртва, нямаше я. До мен стоеше друга по-силна и различна Елинор, лишена от чевства.

- Ти ме предупреди. Подозираше, че е един от тях, но аз бях твърде сляпа. Прекалено много се страхувах ,че това, което казваш може да се окаже истина, затова го изключих като вариант. Колко глупаво от моя страна.

- Не е глупаво! Те са твои братя, нормално е да не повярваш.- оправдах я.

- А трябваше.- отвърна.- Защо дойде, Ерикс? Защо когато стане нещо ти винаги си там и ми подваш ръка? Имаше хиляди възможности да се възползваш от мен и да ме използваш срещу баща ми. Защо не го направи?-попита тя. Добър въпрос. Де да знаех отговора му. Хиляди пъти се питах , но така и не разбрах защо.

- Казвал съм ти го и преди. Не знам защо. Просто знам, че трябва да те пазя. Няма да те лъжа.Не знам какво чувствам към теб, но знам, че когато съм с теб чувства, които не съм изпитвал от векове се пробуждат у мен.Мислил съм си го и преди ,но просто не можех да те използвам. Нямаше да е честно спрямо теб. А и ако не искам да постигна целта си използвайки теб, исках да го постигна сам.- отвърнах и докоснах бузата и с ръка. Тя не се отдръпна, остави ме да го направя. 

- Това, което се случва. Тази връзка, която съществува между нас ще ни погуби.- каза тя и се вгледа в очите ми.

- Знам.- отвърнах. - Но ще намеря начин да го предотвратя.- обещах и. Обещах го и на себе си. Не бях влюбен в нея. Не бях способен да се влюбя и да обичам някого, но щях да намеря начин да ни спася и тогава щях да си изясня всичко с нея и със себе си. Това беше планът.

- Не мисля, че можеш.- каза тя и се обърна отново към хоризонта загледана в гората, оставяйки ръката ми да виси във въздуха.

- Какво смяташ да правиш сега?-попитах я.

- Не знам. Няма да се върна там. Нямам им доверие. Точно сега нямам доверие на никого. Не мога да остана и тук. Вероятно ще остана при Лиса и после ще видим.- отвърна.

- Може да останеш тук колкото си искаш. Никой няма да ти пречи.Справяш се отлично.

- С кое? С мисълта, че убих брат си ли? Или че той се опита да убие мен? Аз го обичах. Вярвах му, а той през цялото време ме е разигравал. Кроял е планове да ме убие.Причиними толкова много болка. Съсипа ме.Гледаше ме как се съвземам и отново ме повали на земята. Заби нож в гърби ми не един път. Не мисля, че някога ще бъда същата като преди. Вече нищо няма да е същото. Приключих със самосъжалението. До тук бях. От сега нататък няма да позволя на никой да ме използва и да ми забие нож в гърба. Повече няма да прощавам на никого и да правя компромиси. - каза тя твърдо и решително и аз и повярвах ,че ще го направи.

........................................................................

Няколко часа по-късно се намирах в колата на Лиса пътувайки към тях. Бях и се обадила и и разказах всичко. Помолих я да отиде с Денис до имението и да събере багажа ми. Само най-необходимото , което ми трябва и после я помолих да остана у тях. Тя веднага се съгласи. Взе нещата ми и ме взе от дома на Ерикс .От тогава никоя от нас не беше проговорила.

- И баща ти беше там. - каза ми разваляйки тишината.

- Сигурно оплаква смъртта на сина си и ме презира.- предположих.

- Нищо подобно.- отвърна тя. - Каза ми да ти предам ,че съжалява и ако е знаел нямало да се стигне до тук. Ще изчака да се успокоиш, няма да те претиска и ще чака колкото е нужно. Каза ,че когато си по-добре ще дойде да говорите. 

- Ясно.- отвърнах.

- Те не те винят, Лени. Никой не те вини. Онова копеле уби майка ти и се опита да убие и теб. Ти направи каквото трябваше, за да оцелееш и те го знаят. - каза и ме погледна.

- Знам, но е прекалено много. В момента не мога да мисля трезво. Единственият човек на когото имам пълно доверие си ти. Не им вярвам. Не вярвам на никой освен теб. Просто искам да отида у вас и да поспа. И после ще реша какво да правя.-казах и. По-объркана не съм била никога. Не знаех какво ще се случи от тук на сетне. Но знаех едно. Никога повече нямаше да позволя на някой да ме нарани по този начин. След снощи осъзнах, че не искам да умра. Исках да живея и нито Ерикс, нито който и да е било щяха да ми попречат.