The Devil's daughter

Това е бащата на Конър!

Отворих очи и с радост останових, че се намирахме във фоайето на къщата ни. Изведнъж от кухнята излязох Флин и Едуардо и като обезумяли започнаха да ни засипват с много бройните си въпроси.

- Какво стана?

- Разубеди ли го?

- Хънтър ще се върне ли?

-  Ще спрете ли и двамата!-извика Кол, карайки ги да се успокоят.

- Не успях да го разубедя.-казах печално. Беше ми гадно ,че Хънтър си тръгна. Но и не можех да лиша Луцифер от това. Разбирах го! Хилядолетия наред е бил затворник в собстеното си царство и сега ,когато е намерил начин да бъде щастлив ,защо да не се възползва от него?

- По-точно той обеди нея ,че трябва да остане.-каза Кол и Флин ме изгледа някак неодобрително.

- Момчета знам, че нещата не се развиха по план. Но ще намерим друг начин да измъкнем Хънтър от там без да се налага Лузифер да се връща.-казах обнадеждено.

- Ще намерим!- повтори Едуардо.

- А сега ако ме извините ще си взема душ и ще се почина.- казах и тръгнах към стаята си.

Изкачих се по стълбите и минах по дългия коридор насочвайки се към стаята си. Отворих вратата и се хвърлих на леглото с въздишка. Бруно се хвърли отгоре ми започвайки да лае и да ме ближи ,и аз се засмях. Мъничето ми липсваше. И изглеждаше много пораснало.

- Добре ли се грижеха за теб докато ме нямаше, а?- попитах го и започнах да си играя с него.

След това станах от леглото тръгвайки към банята, но  нещо странно напът за нея привлече вниванието ми. Тетрадките и лаптопа ми бяха разместени. Не бяха така ,както ги оставих преди да тръгна.
Пресякох стаята заставайки пред бюрото и започнах да отварям чекмеджетата. А паниката все повече и повуче се наместваше в съзнанието ми. Наистина някой бе ровил из нещата ми. Всичко беше разпиляно или поставено под различен ъгъл. А аз винаги държа нещата ми да са подредени едно под друго по азбучен ред или по цветове. Какво да кажа. Падам си перфекционистка. Но това ,че някой бе ровил из нещата ми не ме притесняваше толкова. Повече се безпокоях за това ,какво може да е намерил въпросният човек. Ами ако е намерил папката?
Издърпах бюрото настрани и погледнах към червената папка зад него. Тя си беше на мястото ,на което обикновено я оставях. Прикрепена към гърба на бюрото с тиксо. Само че няколко листа от нея стърчаха и тиксото не я придържаше добре. Може би заради факта, че някой го бе срязал. Мамка му! Какво ще правя сега?  Кой може да е претърсил стаята ми? Кой може да е намерил папката?Флин? Едуардо? Дали не знаеха нещо повече за смъртта на майка ми и пожара?
Толкова много въпроси, на които едва ли ще получа отговор.  А в момента нямаше място за истерии. Трябва да запазя самообладание. Който и да е бил сега вече знае , че имам подозрения ,че онова там не е било инцидент. Имам странното чувство ,че съм близо и точно сега не трябва да се дъня. Няма да повдигам тази тема първа. Ще оставя този ,който вече знае сам да ми каже. Занапред трябва да бъда по-внимателна. По дяволите! Как позволих това да се случи?
Притеснена и малко разгневена отидох до гардероба и извадих тениска и дънки и ги облякох. След това излязох от стаята си и тъкмо щях и от къщата, когато гласът на Едуардо ме спря точно до входната врата .