The Devil's daughter

Уморих се да се боря...

Излязох от бара и отидох при Ерикс.

- Значи това беше тайнствената работа.-казах.

- Какво ти каза?- попита той.

- Празни приказки. Ще тръгваме ли вече?-попитах и се качих в джипа. Той също се качи и запали двигателя. Пътувахме в мълчание. След половин час път  в далечината се видяха очертанията на онзи увеселителен център ,който видяхме по пътя. Ерикс натисна мигача и зави по посока на парка.

- Какво правиш? Това не е пътя за хижата.-казах.

- Знам.-отвърна ми.

След десетина минути вече се намирахме на паркинга и Ерикс паркираше колата.

- Защо сме тук?-попитах объркано.

- Видях колко се зарадва като минахме покрай него. А и ти обещах , че ще ти е забавно. И най-накрая ще видя какво толкова му се прехласват човеците.-каза.

- Какво? Никога досега ли не си бил на увеселителен парк?- попитах изумено.

- Не.-отвърна.

- Как? Та ти си изпуснал цялото това забавление. Всеки е посещавал подобно място и се е забавлявал. Как така не си бил никога на подобно място? Ти въобще живял ли си?

- Е, аз не съм всеки. А и моето определение за забава е различно от твоето принцесо.-каза с перверзност в гласа си.

- Не ме наричай така. И забрави ,че си ми обещал ,че ще си изкарам добре. Аз ти обещавам , че ще ти пожака какво си изпуснал през всички тези хилядолетия. - казах и го хванах за ръка, повеждайки го към парка. Огледах се и се замислих къде да отидем първо. Пред погледа ми попадна скоростното влакче. Любимото ми!

- Да отидем там.-казах и посочих влакчето.

- Ти луда ли си? На тази тенекия с количка на нея?

- Това е най-бързата им атракция. Други такива не виждам. И да ще отидем, освен ака не те е страх.- казах развеселено.

- Не ме е страх от нищо.-каза и тръгна с решителна стъпка към влакчето. Аз се засмях и тръгнах след него.
- Два билета.- каза той на кондуктора и плати. Седнахме най-отпред и си сложихме коланите и предпазната преградата. Влакчето се напълни с хора и потеглихме. В началото беше бавно.

- Това ли е?-попита отегчено Ерикс.

- Скоро ще разбереш.-казах и се изкисках , защото знаех ,че влакчето само набира скорост. Стигвахме върха и... полетяхме с всичко сила надолу. Хората отзад закрещяха , а аз и Ерикс се засмяхме.