The Devil's daughter

Честит рожден ден!

        ~ Един месец по-късно ~

Събудих се от силен трясък. Бруно започна да лае, а в стаята се разнесе миризмата на дим. Надинах се бързо в леглото и бях посрещната от най-нелепата гледка, която бях виждала някога. Момчетата бяха си сложили картонени шапки на главите ,на които пишеше "Честит рожден ден". Флин държеше чиния с палачинки със сметана и шоколад ,а отгоре им бяха забучени две свещи под формата на числото осемнайсет и бенгалски огън. От двете му страни пък Кол и Едуардо ме обстрелваха с конфети.

- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!-изкрещяха и тримата. Лежах в леглото си и не знаех какво да направя. Да плача ли, да се смея ли? Бях толкова шокирана от случващото се. Съвсем бях забравила, че имам рожден ден. Днес ставах на осемнайсет. Това би трябвало да е най-хубавия ден в живота ми, би трябвало да се радвам и да празнувам, че вече съм независима ,но предвид обстоятелствата не бях никак радостна.И това от момчетата подсили още повече неприязама ми към рожденния ми ден. За тях това беше нормално. И тримата бяха преминали през това, но не и аз. Страхувах се. Не знаех какво ще се случи, не знаех какво да очаквам. Изведнъж обзел ме порив на самоубийство? Чувство на тъга? На радост? На сила? Не знаех нищо...

- Не се муси. Днес ставаш на осемнайсет! Духни свещите и си намисли желание.-каза Флин и ми поднесе чинията с палачинки. Аз духнах свещите рязко без въобще да си правя труда да си мисля желание. Не вярвах в тези неща, а и без това желанието ми никога нямаше да се сбъдне. Беше невъзможно.

- Как се чувстваш?-попита Кол.

- Както всеки обикновен ден. Не се чувствам странно. - отвърнах и наистина беше така. Нямах никакви пориви за самоубийство. Чувствах се унило, но това не беше свързано с промяната ,която ми предстоеше. За мен това беше просто още един обикновен ден, с нищо по-различен от вчерашния.

- В колко часа си родена?-пита ме Едуардо. При този въпрос напрягам мозъка си замисляйки се, опитвайки се да се сетя. След известно време вдигам очи към него и отговарям на въпроса му сещайки се.

- Не съм сигурна за точното време, но знам че съм родена някъде между 23:50 и 24:00.-отвръщам.

- Е, значи имаш още време до тогава, но не се знае. Промяната ти може да настъпи и по-рано.- казва ми той.

- Ще разберем.- отвръщам и ставам от леглото. - Може ли да излезетe? Трябва да се оправя за училище.