The Devil's daughter

Между нас не може да има нищо!

Събудих се, но онази приятна тежест от тялото на Елинор я нямаше. Надигнах се от леглото. В стаята бях само аз. Взех си набързо душ и се преоблякох. Слязох долу и я заварих да пие кафе и да се взира някъде през прозореца. Толкова е красива, когато е замислена. Веждите и се сбръчват ,а очите и въпреки всичко си остават съсредоточени. Явно усетила присъствието ми тя се обърна и че погледна.

- О, станал си! Трябва да тръгваме, утре съм на училище и имам много нещо , с които трябва да се оправям вкъщи.- каза тя ,така сякаш снощи нищо не се бе случило.

- Добре, нека първо да закусим. И ще те върна.-казах и опитвайки се да разбера ,какво се опитва да направи.

- Аз не съм гладна. Така, че може да тръгваме! - каза тя и една самодоволна усмивка се появи на лицето ми.

- Знаеш, че не може вечно да се преструваш ,че снощи нищо не е станало.-отвърнах и аз.

- Знаеш ли , всъщност мога. Това ,което стана снощи беше огромна грешка. Ние сме от двете страни на войната ,няма как да се получи между нас дори и да искаме. Ти и аз? Между нас не може да има нищо.- каза тя и не знам защо ,но от думите и ме заболя. Игнорирах това и само се изсмях иронично и я погледнах в очите.

- Кой ти говори за чувства? Да, признавам ,че между нас има някакво странно превличане, което не мога да си го обясня, но е само това. Това ,което се опитвам да кажа само е, че снощи ми беше доста хубаво и мисля, че и на теб ти хареса. И нямам нищо против да го повторим, стига да искаш. Знаеш нищо ангажиращо, просто забавление. Мисля, че ще ти се отрази добре. И това ,че спах с теб не означава, че имам някакви чувства или нещо подобно. Не си мисли, че съм способен да се влюбя в теб. - отвърнах и.

- Ти си ... знаеш ли, дори не знам ,защо си правя труда. Просто ме закарай удома. Веднага!-каза тя непоколебимо.

Аз се приближих и обвих ръце около нея. В началото се възпротиви, но после успокои напиращия гняв в нея и аз се съсредоточих телепортирайки ни пред къщата на Лиса.

- До утре. О, и може да си помислиш за предложението ми. Не бързам, имаш време. А и новата ти колата е на една пряка по-надолу.- казах и и намигнах, а след това се телепортирах в стаята си в имението тук.

Седнах на леглото и се засмях. Наистина мислех това, което и казах. Аз не изпитвах никакви чувства към нея. Просто бях объркан заради странното привличане между нас. Това, че то съществуваше не означава, че изпитвам нещо към нея. Да, така беше! Казах си опитвайки се да повярвам на собствените си мисли. Не бе възможно тя да ме накара да чуствам. Камоли пък да се влюбя в нея. Беше просто увлечение, това е.