The Devil's daughter

Бях до тук!

Пристъпвах нервно от крак на крак чакайки на уговореното от мен място.Той щеше да дойде и да говорим и честно казано нямах ни най-малка представа до къде щеше да ни отведе разговора. Дори не знаех дали мога да му имам довери. В крайна сметка той не ме е предал. Запази тайната ми, помогна ми и ме подкрепи, разкри ми неща, които никога нямаше да науча и все пак можех да очаквам всичко от него. Може би това беше поредния капан ,в който щях да падна, а може би не. 

Беше изминала седмица от случилото се. Луцифер и братята ми ми пишеха всеки ден молейки ме да говоря с тях, да се прибера у дома, убеждаваха ме, че не са знаели и презират Едуардо. Но вече нямах нито дом ,нито доверие, което да им поверя. Накрая след толкова прочетени и непрочетени съобщения и неприети разговори, и доста убеждения от Лиса, склоних да се срещна с Луцифер. Но само с него!

И ето ме тук, стоя на едно от любимите си места, беседката в гората, на моя територия, чакам Луцифер, който най-безсрамно закъснява. Изкушавах се да се обърна и да си тръгна. Щях да кажа на Лиса ,че не е дошъл. Поне нямаше да ме мъмри толкова. Но за мое нещастие точно в този момент Луцифер изникна пред мен от нищото. 

- Закъсня!-подхвърлих студено с тон лишен от всякакви емоции.

- Съжалявам, опитвах се да намеря точната беседка. - каза и аз скрих усмивката си. Точните ми думи бяха "Да се срещнем на беседката в гората...". Но не бях споменала, коя точно.

- Искаше да говорим , тук съм. Давай по същество.- казах и той ме изгледа преценяващо, а после изражението му омекна, заменено от тъга и съчувствие.

- Не съм тук да те обеждавам да се върнеш или да оправдавам постъпката на Едуардо, защото за това няма оправдание. Но другите ти братя не са виновни. И те не знаеха както и ти ,и аз. Съжалявам за случилото се. От дълго време Едуардо ламтеше за слава и власт ,но не съм допускал, че ще направи нещо подобно. Мислех, че те обича.

- Как би могъл да знаеш? Прекалено си зает ,за да обърнеш внимание на децата си. -казах и през лицето му премина болка. Заслужаваше си го.

- Така е. Не съм добър баща. Дори не знам дали мога да се нарека такъв. Единственото ,което искам е ти да си щастлива и невредима. Щом не искаш да се връщаш добре. Ще ти предоставя необходимите средства, ще ти наема жилище, всичко от каквото имаш ще е твое. Но моля те оправи се с братята си. Нека не страдате излишно. Позволи ни да бъдем част от живота ти.