The Devil's daughter

А ти си Хънтър!

Събудих се по средата на същия ми сън с момчето отново, но този път не от алармата или от края на кошмара, а от ужасният звук и гласовете от долния етаж. Станах и погледнах през прозореца.
Долу пред огромната градина, на паркинга до колиге ни стоеше камион и от него хора сваляха вещи.
Какво ставаше?

Взех си бърз душ и си сложих една черна рокля на цветя и дънкено яке и слязох долу.

Във фоайето Флин, Кол и още едно момче, както и мъже в униформи сваляха и пренасяха всякакви мебели и кашони.

- Какво става?- попитах аз и момчетата се обърнаха към мен.

- Ти трябва да си...

- Елинор. А ти си Хънтър!- отвърнах аз на момчето и заслизах по стълбите.

- Същият! Радвам се да се запознаем!- отвърна той и ме придърпа в прегръдката си.

Аз не очаквах това и опитах да се отдръпна ,но без успех. Единственото ,което можех да направя бе да отвърна на прегръдката. Той се отдръпна и ме погледна от горе до долу усмихвайки се.

- Съжалявам! Не исках да те стряскам.- каза ми.

- Няма нищо. Просто не го очаквах. Винаги е трудно когато се запознавам с нови роднини. И Слава Богу, вече свършиха. Нали?- попитах и той се засмя.

- Не бъди толкова сигурна. Никога не знаеш какво ще ти поднесе съдбата.- отвърна ми.

- Много вярно. Знаеш ли? Мисля, че ще си допаднем.- казах и той се засмя.

- Надявам се.

- Чух ,че обичаш да ловуваш и владееш много бойни изкуства. Ще ми покажеш ли някой път?

- Ловът- не. Бойните изкуства- може.-отвърна Флин минавайки покрай нас, което ме накара да направя кисела физиономия.

- Не е честно! Командир!- отвърнах троснато и Хънтър се засмя.

- Винаги е бил такъв. Най-големия е! Властта е в нега.

- Докато не го свалим!- отвърна Кол и беше мой ред да се засмея.

- Подкрепям го!- отвърнах.

- Чух това.- провикна се Флин от съседната стая и всички избухнахме в смях.

И тогава го почувствах. Почувствах, че сме едно голямо семейство, което си има своите различия, но в края на краищата е задружно и се обича. Но един член липсваше.
И говорим за вълка...
В този момент през главния вход влезе Едуардо прегърнал едно момиче, много приличащо на една моя съученичка. Я чакай малко...