The Devil's daughter

Просто още един гаден ден!

Какво имаше предвид с това Ерикс? В какво пак се е забъркал Том? Разтърсих глава. Това не ме засягаше. Мислите ми се върнаха отново на случилото се преди малко. Още не можех да осмисля станалото. Не искам да си го признавам, но ако не беше дошъл Ерикс не знам до къде можеше да стигне Том.Да, той не можеше да ми направи нищо, но не за себе си се притеснявах. По-скоро ме тревожеше това, на което бях способна ,за да го накарам да престане и да ме остави намира. Никога до сега не го бях виждала такъв. Това бе една напълно нова и непозната за мен страна от него. Наистина ли за него е било повече от забавление? Винаги ли е гледал на мен като на повече от приятел и  суъчастник в престъпленията му? До сега не се бях замисляза над това. Може би защото връзката ни беше прекалено странна ,за да разберем какви сме. Но знам поне, че за мен той е само приятел. Не изпитвах никакво привличане към него, никакво.

Замислих се за времето, което прекарах с него. Замислих се за нещата, които извършихме. Забавлявахме се от страданието на другите. Скарвахме приятели и гаджета, крадяхме алкохол, правихме купони, напивахме се, пушихме, дори се дрогирахме, държахме се гадно с всички и им спогаждахме номера. Забавлявахме се на чуждия гръб. Дори съсипахме семейство. Е, Том го съсипа ,но аз макар и несъзнателно му помогнах. 

Нямала съм нито морал, нито съвест. Не ми е пукало за нищо. Боже мой ,какви неща извърших само? Отвращавах се от самата себе си. Чудех се дали ако нещата бяха различни, ако мама беше жива, щях ли да съм същата като преди? Или щях да се променя?  Дори за нея бе трудно да ме гледа така. Всеячески се опитваше да ме промени, да ме вкара в правия път. Опитваше се да ми покаже, че това ,което правя не е редно. И Лиса опитваше. Тя никога не се отказа от мен. Винаги е вярвала, че у мен има добро ,което променя хората. Само трябваше да го открия. Когато правех грешки тя винаги беше до мен, затваряше си очите за това, което съм направила и ми помагаше да се изправя отново. Въпреки, че понякога я наранявах. Каква приятелка съм била само!

Шумният и оглушителен звън на звънеца ме изтръгна от дълбокия ми размисъл и ме върна в реалността. Бях изтървала последния час. Нямах никакво желание да се виждам с когото и да било затова вместо отново да се преобличам си взех нещата и тръгнах със спортните си дрехи. Излязо ат училището исе отправих към паркинга където най-вероятно ме чакаше Едуардо за да ме вземе и да ме заведе в къщи. Оказах се права. Едуардо наистина ме чакаше паркирал лъскавата си скъпа кола пред двора на училището. Отворих вратата на колата и се настаних на седалката до шофьора. Закопчах предпазния колан и зачаках да потеглим без да обелвам дума. Едуардо само повдигна вежди и запали двигателя подкарвайки колата.