The Devil's daughter

Той!

Намирах се... не знам къде се намирах. Всичко около мен беше потънало в мрак. Беше ме страх. Протегнах ръце напред в мрака и напипах нещо. Беше толкова грубо и твърдо, и добре познато... дърво!

Намирах се в гората! Може би някъде в северните и части. В онази част на гората, където  изчезват повечето хора.

Вятърът задуха силно. Страшни цвуци на животни проехтяха. Затворих очи и се притиснах плътно към дървото.

"Какво правех тук?"- запитах се мислено.

Изведнъж се появи светлина ,сякаш от нищото. Бързо отворих очи. Светлината осветяваше по-голямата част от гората. Вече не ме беше страх.

Светлината сякаш усетила това, започна да се движи навътре. Тя искаше да я последвам.

Колкото и да си казвах да не го правя, краката ми не ме слушаха. Направих малко крачка към светлината, и след това още една, и още една... следвах я ,а тя ме водеше все по-навътре и по- навътре.

Мозъкът ми казваше , че това няма завърши добре. Но едно малко и тъмно кътче на умът ми ,ме караше да продължа напред. И това кътче надделяваше.

Изведнъж дърветата изчезнаха, както и светлината. Намирах се високо в гората. По точно на поляна. До поляната имаше прекрасен водопад, чиито води падаха стремглаво надолу. Беше доста високичко. Но гледката беше възхитителна.

Нов порив на вятъра ме накара да потръпна. Обърнах се назад и точно тогава го видях...

В другия край на поляната имаше едно самотно дърво. И под него стоеше момче.

Изведнъж вятърът започна да духа силни. Листа и прах хвърчаха навсякъде. Но не им обръщах внимание. Защото той бе обзел всичкото такова.

Очите ми бяха приковани в него.Не можех да видя добре лицето му, защото беше прекалено тъмно, но успявах да различа чертите му. Той имаше измъчен вид. Страдаше. И то много.

Не знам защо ,но изпитвах привличане към него. Но усещах и мрака у него. Толкова много мрак!
Това би трябвало да ме плаши, но не беше така. Напротив! Това ме привличаше още повече.

Протегнах ръце ,за да го докосна. Но не можех. Беше толкова близа, и толкова далеч в същото време.

Направих повторен опит. Тръгнах да вървя към него. Но без успешно.

И тогава той ме погледна! Очите му!!! Те бяха толкова черни! Толкова мрачни и изпълнени със зло!