Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Дядо, помниш ли ме? Аз съм онова хлапе, което обичаше да ти досажда. Аз съм онова момиче, което искаше усмивка в теб да поражда. Дядо помниш ли ме? Как никога не те оставях да си дочетеш И бях първа на вратата щом се прибереш. Как ме научи да карам колело И ми доказваше, че на Земята няма само зло. Сега съм тук, няколко години откакто теб те няма, Но спомените сладки никога няма да забравя. Аз порастнах, дядо, вече разбирам твоите съвети, Но все пак не схващам защо съдбите ни са толкова проклети. Дядо, където и да си, ела си у дома, Където чакам те с любов и топлота. Искам пак да чуя твоя нежен глас И да си говорим с чааове в захлас. Пак в момента плача, знам, Но наистина иска ми се да се завърнеш оттам. Поглеждайки нагоре, ясно ми е, че гледаш ме от високото небе И повтаряш ми едно: "Всичко ще е наред, дете.". Липсваш ми, дядо, много... Де да можех да върна времето назад отново.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
